Името на Франц Йозеф Хайдн /1732- 1809/ свързваме с великата Виенска тройка / Хайдн, Моцарт Бетовен/.Според музикалните историци, именно той полага основите на класическата музикална школа, както и на оркестровия и инструменталния стандарт, който спазваме и днес. „Татко Хайдн“, както ласкаво и с благодарност са го наричали неговите колеги приживе, освен, че е бил учителят на Моцарт и Бетовен, е и всепризнатият „баща на симфонията и струнния квартет“ .
Живял е по- дълго от Моцарт / починал едва на 35/ и от Бетовен / на 56/, а пътят му бил интересен и наситен с доста събития. Биографията на Хайдн започва на 31 март 1732 г., когато малкият Йосиф се ражда под знака на Овена в селцето Рорау / Долна Австрия, а днес в Хърватия/. Баща му има коларска работилница, а майка му е домакинята в многобройното семейство. Имал трима братя и две сестри. Братята му също стават музиканти.
Благодарение на баща си, Карл Хайдн, който притежавал красив, природно поставен глас и много обичал да пее, малкият Франц Йозеф влиза рано в прекрасния свят на музиката. Рядко красивият му, кристален детски висок глас / дискант/ и вроденото му чувство за ритъм и фраза били забелязани, когато бил едва на шест, и му позволили да постъпи в хора на катедралата в малкия град Гейнбург, а по- късно, когато семейството му се преместило в столицата и във Виенската хорова капела в католическата катедрала Свети Стефан.
Но на шестнайсет, когато гласът му мутира, Йозеф, след 9 години, губи работата си - платено мястото в хора и в пансиона. Останал без доходи, младият мъж се заема с всякаква работа. Италианският вокален педагог и композитор Никола Порпора взема младежа за свой слуга, но Йозеф е щастлив, защото ще може да взема безплатни уроци при прочутия маестро, тогава на служба във Виена.
Скоро Маестро Порпора оценява високо таланта му и го повишава в длъжността – личен асистент. Хайдн заема тази позиция почти десет години. Преписва ноти и това е цяла школа за него. Маестрото му преподава теория на музиката и хармония. Постепенно талантливият младеж получава доста солидна музикална подготовка. С течение на времето материалните проблеми на Хайдн започват да изчезват, а и дебютните му композиции се приемат сърдечно от публиката. По това време той създава първата от своите 104 симфонии.
Въпреки че в онези времена 28- годишният Хайдн бил считан за „стар ерген“, той решава да създаде свое семейство с виенчанката Анна Мария Келер. За съжаление този брак, продължил цели двайсет години, се оказва неуспешен за него. Ана Мария е семпла жена, еснафка, която е твърде далече от изкуството и голямата музика, счита професията на съпруга си за несериозна а освен това не е могла да роди и деца. След раздялата, Хайдн среща младата 19-годишна оперна певица, италианката Луиджия Полцели, в която се влюбва силно. Но скоро страстта му угасва и бракът им не се осъществява.
В онези времена / 18 век / композиторите е трябвало да търсят работа като придворни капелмайстори, а длъжностите в дворовете са били малко и за това са търсели покровителството на богатите управници и аристократи, които за разлика от днешните, са били културни и са ценели голямата музика. През 1760 година успява да започне работа като втори капелмайстор в двореца на влиятелното семейство на унгарските князе Естерхази. В продължение на цели три десетилетия Йозеф Хайдн работи в двора на тази благородническа династия. През това време той композира огромен брой инструментални концерти / 50/ сонати /52/ , струнни квартети / 83/, меси, кантати, оратории / 14/, увертюри / 29/ , триа за различни инструменти / 199/ симфонии /104/. А също 30 опери и оратории. Наистина, едно огромно по обем творчество. При това от високо качество. Счита се за един от най- продуктивните композитори в историята на голямата музика. Истински работохолик!
Хайдн нямал много близки приятели, но един от тях е бил Волфганг Амадеус Моцарт. Двамата се срещат през 1781 години- След 11 години Хайдн се запознава с младия Лудвиг ван Бетовен и го приема за свой ученик. И двамата се учат от него. Може да се каже, че първите симфонии и концерти на Моцарт и Бетовен напомнят твърде много за стила на „Татко Хайдн“
Службата в двореца Естерхази завършва със смъртта на стария княз. Младият не е такъв мецената като прочутия си баща. Йозеф Хайдн губи тази стабилна работа, която обаче го натоварва не само като музикален ръководители композитор, задължен да пише много музика, но и като администратор на оркестъра и другите музикални състави /хор, балет/.
…………………………………………………………………………………………………………………………………….
И тук една интересна история:
Никола Естерхази бил твърде строг към него, а също и към своите музиканти. Не им позволявал да напускат имението без разрешението му. През една особено студена зима, оркестърът помолил господаря си за кратък отпуск, но той не се съгласил. А и самият Хайдн трябвало да напише нова симфония за премиерен концерт пред гости на княза. Тогава той решил да даде урок на своя господар и написал своята прочута Прощална симфония. / Симфония 45/. В нея, след четирите редовни части, в които темпото ставало все по- устремно и бързо имало и пета…една, против правилата, не бърза, а бавна част, адажио. В нея постепенно след определено време оркестрантите започнали един по един да спират да свирят, да стават от местата си, пред очите на смаяния княз и публиката, и като гасели свещите на пюпитрите си с нотите, излизали един по един тихо от концертната зала, да, точно така: един по един! Накрая на сцената остават само двама, единият от които е самият Хайдн. Князът, макар и доста смутен, разбира намека му и на следващия ден разрешава на музикантите да излязат отпуск и да отидат за кратко при семействата си в Айзенщадт.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………
Но името му като композитор е вече прочуто не само във Виена и Австрия, но и в ред страни на Европа: Англия, Франция, Холандия, Швеция, Италия и дори в Русия. По време на престоя си в Лондон композиторът печелил за една година почти толкова, колкото за цели двайсет години като капелмайстор в двореца на неговия бивш работодател. Последната творба на композитора е прекрасната, мащабна оратория за солисти, хор и оркестър „Четирите годишни времена“. Съчинява я с големи усилия, измъчван от хронично главоболие, проблеми със съня и куп други болести.
Умира на 78-годишна възраст, на 31 май 1809 година, като прекарва последните си дни в къщата си във Виена. По това време Наполеоновите войски превземат австрийската столица. По-късно тленните му останки били пренесени в град Айзенщадт.
Общоприето е, че рожденият ден на Йозеф Хайдн е 31 март. Но в неговото кръщелно свидетелство е посочена друга дата - 1 април. Според, написаното от него в един дневниците му, тази „малка промяна“ била направена, за да не се празнува рожденият му ден на „лъжовния Първи април“!