Антарктида е огромно бяло платно, което трябва да бъде оцветено. В името на тази ярка идея днес с подписите на директора на НХГ Бисера Йосифова и шефа на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев бе скрепен договор за създаването на първата художествена галерия на Ледения континент. Тя ще бъде позиционирана в нашата база на о. Ливингстън и ще бъде филиал на националната, а експозицията в нея ще се комплектува на ротационен принцип от самите родни ценители на живописта, които ще гласуват за 50 избрани платна от фонда й, за да излъчат първите 10 участници в „културната експедиция“ към полюса. Вотът на сайта и във фейсбук-профила на НХГ ще бъде специфичен социологически експеримент, определящ с какво се идентифицира българинът в изкуството, смята Бисера Йосифова. Първите 50 работи ще бъдат представени на оценката на публиката още другата седмица.
Галерията ще бъде позиционирана в нашата база на о. Ливингстън, но оригиналите няма да напускат родния си дом под покрива на бившия Царски дворец в София. От избраните произведения ще бъдат отпечатани принтове върху текстил във формат едно към едно, те ще се рамкират и ще бъдат транспортирани там в компактна форма, обясни директорът на НХГ. „Може ли една такава представителна извадка да мине без неща на Майстора, без работи на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Иван Ненов, Ненко Балкански, Дечко Узунов?! - коментира изкуствоведът Бисера Йосифова за Факти.бг евентуалната „първа цедка“ за 50-те автори. - Големите имена са много, затова подборът ще е изключително труден: ние като експерти не бихме искали да налагаме своя критерий на хората, те трябва да имат свободен избор, за да покажат кое за тях е най-важно в българското изкуство“. Тя обаче бе категорична, че на селекция ще подлежат само живописни творби, тъй като на вечните ледове им трябва да бъдат „оцветени“ с националната ни идентичност.
Идеята за антарктическата галерия хрумва на изкуствоведа миналата година, когато журналистът Георги Тошев се отправя с експедиция към полюса да снима филм. Подтикът е опазването на планетата, а не само да ползваме нейния ресурс, за да не правим един ден протести и за антарктическия Иракли, коментира Йосифова. Тази кауза веднага прегръща и човекът-приключение проф. Христо Пимпирев, чието име до такава степен се отъждествява с Ледения континент, че там има бряг и ледник, наречени на него. „Континентът е и български повече от четвърт век и не е само на учените – подчерта той. - На 13 000 км от родината живеят хора, които също имат нужда от изкуство, от духовност; сред белотата и тишината там дори се отприщват неподозирани дарби – те започват да рисуват, да пеят, да свирят...“.
Професорът пътешественик припомни, че на нашата територия в Антарктида вече има православен параклис, изографисан от художничката Ганка Павлова. Скоро България ще се сдобие и със свой изложбен павилион – нещо, което нито една от присъстващите там 70-80 мисии на трийсетина държави досега не е направила. Това не е ексцентричност – просто имаме нужда“, увери изследователят на далечните ледове. Друг професор, оказал се в Балната зала на двореца по време на представянето на дългосрочния проект – Иван Шопов, добави, че преди 7 години българска галерия е представяла своя арт инсталация на Южния полюс. Тя обаче след проявата бе прибрана, а сега идеята е да има постоянна експозиция, което е надграждане до ново ниво.
Христо Пимпирев бе любезен да отговори и на няколко въпроса, специално зададени му от читателите на Факти.бг чрез нашия репортер на мястото на събитието.
Проф. Пимпирев, кога ще приключи началният етап на гласуването и кога първата селекция от картини ще се отправи към новия си дом на Антарктида?
Директорката на НХГ много правилно се сети, че картините трябва да бъдат избрани от всички българи, които искат да участват в това допитване по интернет, разбира се. Ние обаче трябва да уредим пренасянето на тези картини до първата галерия на Ледения континент, а там трябва да намерим подходящо помещение, където да бъдат изложени, което никак не е лесна работа. Галерията ще изглежда като останалите помещения там – панелни, направени от модули, за да бъдат лесно преносими и лесно сглобени. Ние вече занесохме в базата материалите за една нова постройка, която трябва да изградим тази година. И като се роди идеята за художествена галерия, решихме, че картините ще бъдат изложени именно там. Тя ще бъде официално открита не по-рано от началото на януари догодина според мен. И няма да е по-голяма от 40-50 квадрата, тъй като в нея ще има 10 картини, които на ротационен принцип ще се сменят всяка година. Но ще бъде първата художествена галерия на Ледения континент и то - на българска територия.
Няма ли тази елитна колекция да радва една съвсем ограничена публика?
Няма да ги гледаме само ние. В българската база всяка година работят чуждестранни учени, всяка година тя се посещава от туристи. През миналата експедиция, която току-що завърши, нашата база беше посетена от 120 туристи от цял свят, пристигнали на полюса с круизен кораб – едва ли някой от тях някога би дошъл в България, но на Антарктида такъм човек би могъл да се запознае с българското изкуство.
Вие имате наблюдения от десетилетия: как се промени културният живот на полюса в рамките на четвърт век? На какви художествени факти и атракции сте присъствали?
Много бързо се променя. Съвременната идея е културата да присъства все повече на този континент. Примерно миналата година имаше концерт на „Металика“ на Антарктида. Там работи и една много известна аржентинска художничка - Андреа Хуан: тя рисува на Антарктида своите великолепни картини и ги представя в най-големите галерии по света. В момента мисля има изява в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк. Така че изкуството присъства и все повече ще присъства. Имаше идея Тримата тенори да пеят, имахме и тяхното съгласие – колегите от испанската база го организираха чрез Хосе Карерас, а концертът щеше да се излъчва в цял свят. Но не се осъществи. Сега ние изпреварваме съседите испанци с първата художествена галерия - сигурен съм, че те още нямат такава.