Конфуций имал трима ученици: Гуин, Лу и Жан.
Веднъж един монах го заговорил и го разпитал за тях:
– Какво ще кажете за Вашия ученик Гуин?
– Той е толкова умен, че дори най-изявените учени му се възхищават.
– А какви са достойнствата на Лу?
– Неговата храброст превъзхожда смелостта и на най-знаменитите воини.
– А третият Ви ученик?
– Трудолюбието на Жан е достойно за възхищение.
Монахът се учудил, чувайки тези думи на великия Конфуций и го попитал:
– Но ако единият е толкова умен, другият толкова храбър, а третият толкова трудолюбив, какво още могат да научат от Вас, учителю?
Гуин е умен, но мързелив – започнал Конфуций. – Лу е храбър, но неразумен. А Жан е трудолюбив, но завистлив. Гуин все още не знае, че умът не може да донесе щастие на човек, ако е мързелив. Лу тепърва трябва да научи, че смелостта без разум води до гибел. А Жан трябва да разбере, че радостта не може да съжителства със завистта. Така че, както виждаш, моите ученици още нищо не знаят. И докато не разберат тези истини, аз ще бъда техен учител, а те – мои ученици.
Ние всички разполагаме с ресурси, които са уникални за всеки един от нас. Някои притежават качества, които други нямат. Но точно различията ни трябва да са нещото, което ни обединява, за да можем да сме максимално продуктивни и способни да направим сета едно по-добро място.