Над една трета от жителите на европейските градове са изложени на високи концентрации на прахови частици (ПЧ) във въздуха. Праховите частици са един от най-сериозните замърсители, които вредят на човешкото здраве, тъй като те проникват в чувствителни части на дихателната система. През последните десетилетия ЕС бележи успехи в намаляването на замърсителите във въздуха, които са източник на киселинно съдържание. Нов доклад, публикуван днес от Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), обаче разкрива, че в много райони на Европа не са решени проблемите с концентрацията на ПЧ и с озона близо до земната повърхност.
Комисарят по въпросите на околната среда Янез Поточник заяви: „Настоящият доклад е навременно напомняне за това колко важно е качеството на въздуха за здравето на нашите граждани. Ето защо бих искал 2013 г. да бъде Година на въздуха и ще съсредоточа усилията си за подсилване на законодателството в областта на качеството на въздуха, за да можем да се справим с установените днес проблеми“.
Изпълнителният директор на ЕАОС проф. Жаклин Макглейд каза: „През последното десетилетие политиката на Европейския съюз намали емисиите на много замърсители, но можем да направим още повече в тази насока. В много държави концентрациите на замърсители във въздуха са все още над законовите и препоръчителни пределни санитарни стойности в Европа. Всъщност замърсяването на въздуха намалява продължителността на човешкия живот с около две години в най-замърсените градове и райони“.
В своя доклад „Качество на въздуха в Европа — доклад за 2012 г.“ ЕАОС разглежда излагането на гражданите на замърсители на въздуха. Докладът дава „моментна снимка“ на качеството на въздуха в Европа. Той има за цел да послужи при разработването на по-ефективни политики за чист въздух.
Основни констатации
• Праховите частици (ПЧ) носят най-сериозен риск за здравето на хората в ЕС, произтичащ от замърсения въздух, който намалява продължителността на живота. Според цитирани в доклада оценки през 2010 г. 21 % от градското население е било изложено на концентрации на ПЧ10 по-високи от най-строгата санитарна дневна пределна стойност в ЕС. До 30 % от градското население е било изложено на концентрации на по-фини ПЧ2,5 над по-малко строгите годишни пределни стойности за ЕС. Спрямо референтните равнища на СЗО, които са още по-строги от наложените в европейското законодателство, съответно 81 % и 95 % от жителите на градовете са били изложени на концентрации, надвишаващи референтните санитарни стойности. Този факт подчертава спешната необходимост от предстоящия преглед на законодателството в областта на опазването на чистотата на въздуха.
• Озонът (O3) може да предизвика проблеми с дихателната система и да доведе до преждевременна смърт. Силно засегнати са градовете — 97 % от градското население в ЕС е изложено на концентрации на O3, които са над референтното равнище на СЗО през 2010 г. 17 % от градското население е било изложено на концентрации над целевите стойности на ЕС за O3. През 2009 г. 22 % от обработваемата земя в Европа е била изложена на неблагоприятни концентрации O3, което е довело до селскостопански загуби.
• Азотният диоксид (NO2) е сериозен фактор за евтрофикацията (засилено растително и алгално развитие) и повишаването на киселинното съдържание. Той води също до формирането на ПЧ и O3. През 2010 г. 7 % от европейците, живеещи в градовете, са били изложени на равнища на NO2, които са над определените в ЕС граници. Националните емисии на азотни оксиди в много европейски държави продължават да нарушават таваните, определени в законодателството на ЕС и по линия на договорености в рамките на Обединените нации.
• Бензо(a)пиренът (БАП) е канцерогенно вещество. Сериозен дял от градското население в ЕС (20-29 % в периода между 2008 г. и 2010 г.) е бил изложен на концентрации, надхвърлящи целевите стойности на ЕС, които трябва да бъдат постигнати до 2013 г. Нарастването на емисиите от БАП през последните години следователно е обезпокоително.
• Големи успехи бяха постигнати със серния диоксид (SO2). Емисиите бяха намалени драстично през последните години благодарение на законодателството на ЕС, което изисква използването на технологии за пречистване на емисиите и понижаване на сярното съдържание на горивата. 2010 г. беше първата година, през която населението не беше изложено на концентрации на SO2, по-високи от пределните стойности в ЕС.
• Концентрациите на въглероден моноксид, бензен и тежки метали (арсен, кадмий, никел, олово) в атмосферния въздух като цяло са ниски, локализирани и спорадични, с редки случаи на надвишаване на пределните и целевите стойности, определени в законодателството на ЕС.
Следващи стъпки
През последните години ЕАОС публикува годишна информация относно емисиите на замърсители на въздуха и надхвърлянето на таваните, определени в Директивата относно националните тавани за емисии. По-късно тази година ЕАОС ще публикува ретроспективен анализ на това дали са постигнати здравните и екологични цели на Директивата.
Европейската комисия подготвя преглед на законодателството на ЕС в консултации със заинтересовани лица, като ще постави специален акцент върху политиките за намаляване на замърсеността на въздуха през 2013 г.
Лошото качество на въздуха може да причини сърдечни и респираторни проблеми, рак на белите дробове, дихателни затруднения и други заболявания. Някои замърсители могат да доведат до евтрофикация, намалени селскостопански добиви, забавен растеж на горския фонд, както и да окажат въздействие върху климата. През последните години намаляха емисиите на няколко замърсителя, което доведе до подобряване на качеството на въздуха в някои области. Това обаче не винаги е довеждало до аналогичен спад в концентрациите на атмосферни замърсители. Нерешените проблеми с качеството на въздуха изискват по-нататъшни усилия за ограничаване на емисиите на няколко вида замърсители.