Стресираните от шум риби са по-малко способни да се борят с болестите и продължителното излагане на шум може да доведе до ранната им смърт, сочат проучванията за последиците от човешкия шум върху природния свят.
Предизвикваният от хората шум прониква в околната среда, от рева на двигателите до шумотевицата на индустрията.
Да бъдеш под водата не е спасение, тъй като се смята, че вихърът на корабните витла пречи на хидролокатора на китове.
Изследователи от университета в Кардиф, Великобритания, заявиха, че е доказано, че шумовото замърсяване води до "стрес, загуба на слуха, поведенчески промени и повлиян имунитет".
Според тях обаче начините, по които шумът влияе на устойчивостта към болести, са останали „пренебрегвани“.
В своя доклад, публикуван в списание Royal Society Open Science, изследователите описват ефекта от въздействието на случайни взривове на бял шум в рибни резервоари върху чувствителността на малки тропически риби към паразитна инфекция.
Една група риби е била изложена на „остър“ шум в продължение на 24 часа, друга група е била потопена в шум в продължение на седем дни.
Всички риби били упоени и заразени с паразит, било след след излагането на шум в случая с първата група, или по време на него за втората.
Трета контролна група риби са заразени, но оставени в безшумен резервоар.
Авторите установяват, че докато рибите, изложени на остър шум, са пострадали най-много от заболяването за 17-дневен период на наблюдение, тези от втората група са по-склонни да умрат по-рано - на 12-ия ден, в сравнение с 14-ия ден и за другите групи.
Ученият Нумайр Масуд казва, че ще са необходими допълнителни експерименти, за да се покаже точния ефект върху имунния отговор. Но той каза, че откритията могат да имат последици за усилията за опазване, както и за рибните ферми, където отглежданите видове са силно податливи на паразити.
"По-специално сладководните риби са изправени пред безпрецедентни нива на загуба на видове", заяви той пред Франс прес.
„В крайна сметка нашето проучване подчертава необходимостта да се ограничи шумовото замърсяване до минимум, за да се предотврати повишена чувствителност към болести и нива на смъртност.“