Конкуренция за храна и бърлоги съществуват между вълци и мечки в Централна Стара планина. Храненето на мечката с остатъците от храната на вълка води до по-големи загуби сред популациите на дивите копитни животни в района. Това е констатирал Благой Койчев от Института за гората при Българска академия на науките в проучване на взаимоотношенията на вълка с други видове хищници в северния дял на Централна Стара планина.
Докладът му по темата е част от сборник, представящ научни изследвания и проекти, които са били изнесени по време на Единадесетият научен семинар на Института, състоял се в края на миналата година.
Изследването е направено в границите на Държавни ловни стопанства "Русалка" и "Росица". Централна Стара планина освен от вълка се обитава и от лисици, белки, язовци, чакали, диви котки и мечки. Сходният им начин на живот определя конкретни взаимоотношения между тях, насочени основно към използване на хранителните източници.
В природата някои от по-дребните видове хищници стават жертва на вълка поради непредпазливост. Белката, златката и дивата котка не могат да избегнат него, ако при срещата наблизо няма дърво, на което да се покатерят. Язовецът е много уязвим поради тромавото си придвижване, което компенсира с борбен нрав, но не може да се спаси от повече от един вълк. Лисицата е бърза и маневрена, но поради невнимание може да се окаже плячка, ако изходите ѝ за бягство бъдат пресечени. Чакалът издържа на големи преходи, но също не е способен да избяга от вълк. Поради тази причината той най-често обитава места в близост до населените места, където не се срещат вълци.
Резултатите от наблюденията обаче не показват наличие на директен конфликт между вълка и останалите видове хищници в периода на проучването. Анализите на над 200 екскрементни проби на вълци показват, че само в една от тях са открити остатъци на хищен вид - дива котка.
Най-ярък пример за конкуренция се наблюдава при мечката и вълка не само по отношение на храната, но и при избор на бърлоги. Мечките, бродейки в гората в търсене на храна, попадат на останки от жертви на вълци и ги оползотворят напълно, е отбелязал ученият.
При проучването на живота на вълците с фотокапани, са заснемани индивиди, които се връщат при останки от убити от тях животни на по-отдалечени места, и се хранят от тях отново. Според изследванията на учени е констатирано, че когато семейна група вълци улови средна плячка (сърна, дива свиня) тя успява да я изяде напълно. Ако жертвата, обаче е по-едра (благороден елен), след хранене от животното остава около 50-60 процента. Това позволява на вълците да се връщат обратно, когато жертвата се намира на недостъпно за хора или други хищници място.
През зимата обаче основните местообитания на дивите копитни животни са поречията, които са по ниско в планината и са в близост до районите, посещавани често от хората. Поради тази причина вълците не могат да останат край останките, опасявайки се от срещи с хората, ползващи ежедневно пътищата за достъп до хранилките. Ако зимата е мека и мечките не са изпаднали в зимен сън, могат да открият останки от плячката на вълците и да се хранят с тях. Койчев отбелязва, че са наблюдавани и мечки, хранещи се от такива останки. При проследяване на вълчи следи е установено, че мечката при пресичане на вълча диря, благодарение на силното си обоняние, я следва до откриване на жертвата.
Откривайки плячката, мечките се възползват от лесната храна, поради което вълците не могат да разчитат на остатъците и повалят нова. Същевременно лесно намерената храна, изгражда у мечките условен рефлекс и ги подтиква не просто към оползотворяване на случайно открити хранителни останки, но и към следене целенасочено на следите на вълците. Това увеличава броя на жертвите не само за сметка на числеността на вълка или хранителната норма, но и поради резултата от конкуренцията с по-едрия хищник.
Според изследователите единственото време, когато вълкът се оказва върховен хищник без конкуренция, е тежката зима с обилен сняг, защото тогава мечката не е активна.
В Централна Стара планина няма доказателства за убити вълци от мечки, както и обратното. Вероятно това се дължи на разнообразието и гъстотата на копитните животни в района, констатира Койчев и отбелязва, че такава хипотеза не бива да се изключва напълно още повече, че в други части от ареала на вълка има подробно описани случаи на взаимни нападения.
Между мечката и вълка съществува конкуренция и за избор на бърлоги. Независимо от естествената пригодност на многобройни скални ниши в района, вълците не ги ползват, когато има възможност за проникване на мечки в тях, е установило наблюдението. От друга страна мечките принуждават вълците да търсят бърлоги с по-малки отвори, гарантиращи безопасността на потомството.
Ключов момент се явява големината на отворите, възпрепятстваща проникването на по-едрия хищник при малките на вълка в негово отсъствие, смятат учените.
В същото време мечките не изоставят своите малки до навършване на две години, поради което не са изложени на риск от нападение вълци. При недостиг на плячка обаче, мечки могат да станат уязвими за големи глутници вълци, смята Благой Койчев.