Близо 120 000 мълнии са паднали в Югоизточна Европа за последното денонощие. Това показват данните на синоптиците. А броят на секундите от момента на светкавицата до гръмотевицата показват колко далече е опасността от нас. Всеки три секунди са равни на около километър разстояние.
Щом завали дъжд, а светкавици започнат да прорязват небето, най-добре е да останем вкъщи, съветват експерти, цитирани от NOVA. Но ако бурята ни застигне навън, трябва да намерим безопасно място.
„Ако вече човек е навън, най-малкото нещо е да се укрие в автомобила. Ако това не е възможно, желателно е да се влезе във входа на кооперация. Но да не е на козирката и в никакъв случай под дърво, беседки, близо до електрически стълбове”, обяснява Радослав Калчев, експерт по защита срещу мълнии. Спирките на градския транспорт също могат да ни изиграят лоша шега, добавя той.
„Имаме електрозахранваща мрежа на тези съоръжения. Хората, седейки на банкета, на тротоара, под навеса - то е метална конструкция, но тя не е заземена”, обяснява Калчев.
Мненията на експертите се разминават за това дали телефонът може да привлече опасността. Опитът на планинските спасители показва, че точно мобилното устройство било причина за инциденти. Затова съветват.
„Да се отървем от всякакви предмети - щеки, мобилни телефони. Ако търсим убежище до скален масив, не бива да бъдем залепени до скалата”, обяснява Милен Братанов, Планинска спасителна служба - София.
Едно от златните правила е да приклекнем.
„Краката един до друг, кляка се възможно най-ниско и сядайки ниско до земята, ставаме по-малка мишена и се молим”, казва Радослав Калчев.
Основният път на мълнията през тялото е главата и гръдният кош. Така първите минути след инцидента са от съществено значение. Най-често хората изпадат в безсъзнание и не могат да дишат.
„Всичко, което води до връщане на пулс и дишане, трябва да бъде направено - изкуствено дишане уста в уста, притискане на гръдния кош и правене на сърдечен масаж, за да се поддържа притока на кислород, защото на 5-6 минута мозъчните клетки умират, ако няма кислород”, обясни д-р Надежда Тодовска, заместник генерален директор на Български червен кръст.
Ако имат късмет да оцелеят, освен изгаряния по тялото, някои от пострадалите имат проблем със слуха или зрението, казват лекари.