Ал Пачино се надявал, че счупването на глезена му на снимачната площадка на "Кръстникът" ще неговият път за бягство от участието във филма. Това обаче не се случва и той изиграва докрай легендарната роля.
84-годишният холивудски ветеран беше номиниран за Оскар за най-добър актьор в поддържаща роля за превъплъщението си във войник, превърнал се в бос на мафията - дон Майкъл в епоса на режисьора Франсис Форд Копола от 1972 г. Сега обаче той разкри, че е изпитвал такъв натиск по време на работата по филма, че отчаяно търсел изход от ролята.
Той каза пред CBS News, че е изкривил глезена си толкова лошо, че си помислил, че се е счупил, докато снима известната сцена, в която бяга ресторант, след като застрелва конкурентен мафиот и корумпирано ченге капитан МакКлъски. Ал каза, че първата му мисъл, докато лежал на земята в агония, била: „Благодаря ти, Боже. Ще се махна от този филм!”
Ал Пачино говори пред CBS за новите си мемоари ‘Sonny Boy’, в които той разказва как е изпитвал изключителен натиск да приеме ролята на Майкъл Корлеоне в "Кръстникът" много преди камерите да започнат да снимат. Той разказва в автобиографията си как студиото зад филма никога не го е искало за ролята: „Paramount не искаха да играя Майкъл Корлеоне. Искаха Джак Никълсън. Искаха Робърт Редфорд. Искаха Уорън Бийти или Райън О’Нийл."
“В книгата (Марио) Пузо пише как Майкъл е наричал себе си "страхливеца на семейство Корлеоне". Той трябваше да бъде дребен, тъмнокос, красив по деликатен начин, да не изглежда като видима заплаха за никого. Това не звучеше като момчетата, които студиото искаше. Но това не означаваше, че трябва да съм аз.”
Пачино добави, че в крайна сметка е получил ролята след пиянски запой, след който решил да направи тест пред камера за ролята, която бележи завинаги кариерата му. Той си спомня: “Казаха ми, че ще трябва да се явя на прослушване за ролята, което никога не съм правил преди, и че ще трябва да летя до западния бряг, за да го направя, което просто не исках да правя."
“Не ме интересуваше, че това беше "Кръстникът" – малко ме беше страх от летене и не исках да отида в Калифорния. Но моят мениджър, Марти Брегман, ми каза "Ти ще се качиш на онзи шибан самолет". Той ми донесе халба уиски, за да мога да го изпия по време на полета, и стигнах там.”
И както се казва: "Останалото е история".