Времената, в които живеем стават все по-богословски, т.е. богословието ще става все по-актуално. Истината обаче, при конфликта в Израел е, че тя няма нищо общо с това, в което вярват хората или какво правят. „Стената на плача“ е инженерно съоръжение и то построено от един неевреин Ирод – Велики, когото всички евреи са мразели и дори след смъртта му са разбили ковчега му на парчета. Тоест нищо свято няма в тази стена, в най-добрия случай е археологическа находка, а в най-лошия е идолопоклонничество - да се кланяш на камъните, които нямат нищо общо с Бога. Това коментира в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова богословът Георги Тодоров.
Чрез институциите на войната се покриват психологическите и юридически противоречия около разрушаването на храма и 1% въртят на пръст си останалите. Както се казва „опашката върти кучето, а не обратното“. Това в момента е събитието и то придобива историческа легитимност, обясни Тодоров.
Ако погледнем новата история, Израел, която е една малка държава, заобиколена от доста големи арабски държави с голямо население, не можеше да направи нищо преди 30 години, но постепенно се разчистиха всички жилави опоненти, като Кадафи, Садам, Асад и остана само Иран. В логиката на това, тази война е с оглед разчистване на терена.
Каква каза още георги Тодоров вижте във ВИДЕОТО