- Г-н Спирдонов, преди дни участвахте в XXI Общо събрание на НАЛАС - мрежата на асоциациите на местните власти от Югоизточна Европа. Какви идеи, решения и добри практики обсъдихте с останалите участници?
– Участието в XXI Общото събрание на НАЛАС беше изключително полезно, защото събра представители на местните власти, национални асоциации и международни партньори от целия регион на Югоизточна Европа. Подобни форуми са важни, защото показват, че проблемите на общините често са сходни, независимо от държавата – финансиране, административен капацитет, зелена трансформация, дигитализация, инфраструктура, демографски предизвикателства и нужда от по-добър диалог между централната и местната власт.
За мен най-ценното беше, че разговорът не остана само на ниво общи послания. Обсъждахме конкретни решения и добри практики – как местните власти да бъдат по-подготвени за европейските политики, как да използват по-ефективно ресурсите, как да въвеждат електронни услуги, как да подобряват публичността на своята работа и как да ангажират по-активно гражданите.
Особено важен акцент беше ролята на асоциациите на местните власти. Те са мост между отделните общини, държавните институции и европейските партньори. Именно чрез такъв обмен можем да пренасяме работещи модели, да избягваме чужди грешки и да намираме по-бързи решения за нашите общини.
– Вие сте втори мандат председател на НАПОС-РБ. Какви са най-важните проблеми, които асоциацията решава в момента?
– Най-важната задача на НАПОС-РБ е да защитава ролята на общинските съвети като реални местни парламенти. В публичния разговор често се говори основно за кметовете и администрацията, но общинските съвети са органът, който приема бюджета, наредбите, местните политики, програмите за развитие и контролира изпълнителната власт на местно ниво.
В момента работим по няколко основни направления. Първо – повишаване на капацитета на председателите на общински съвети и на самите общински съветници чрез обучения, обмен на опит и практически насоки. Второ – подобряване на нормативната уредба, така че общинските съвети да работят по-ефективно, по-прозрачно и по-предвидимо. Трето – дигитализация на процесите, публичност на заседанията, достъп до материалите и по-добра комуникация с гражданите.
Друг важен въпрос е статутът на общинския съветник. В много общини съветниците работят при сериозна натовареност, но без достатъчно експертна, техническа и административна подкрепа. А от тях се очаква да вземат отговорни решения по бюджет, устройство на територията, социални дейности, образование, култура, инфраструктура.
Нашата цел не е само да посочваме проблемите, а да предлагаме решения и да бъдем партньор на държавните институции, на НСОРБ и на всички организации, които работят за по-силно местно самоуправление.
– С какво ролята на председател на общински съвет се различава от тази на кмет, и защо е важно тя да бъде по-добре разбрана от обществото?
– Разликата е съществена. Кметът е орган на изпълнителната власт в общината. Той управлява администрацията, организира изпълнението на бюджета, проектите и ежедневните дейности. Общинският съвет е органът на местното самоуправление, който взема решенията по най-важните въпроси – бюджета, наредбите, разпореждането с общинско имущество, местните такси, програмите и стратегическото развитие на общината.
Председателят на общинския съвет не е „втори кмет“. Неговата роля е различна. Той организира работата на съвета, ръководи заседанията, осигурява спазването на процедурите, подпомага работата на постоянните комисии и създава условия за нормален диалог между политическите групи, администрацията и гражданите.
Това е балансираща и институционална функция. Председателят трябва да пази авторитета на общинския съвет като орган, независимо от политическите различия вътре в него.
Важно е обществото да разбира тази роля, защото местната демокрация не се изчерпва с избора на кмет. Много от решенията, които пряко влияят върху живота на хората, се вземат именно в залата на общинския съвет. Колкото по-информирани са гражданите за тази институция, толкова по-силен е общественият контрол и толкова по-качествени са решенията.
– През 2024 година бяха направени промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Кои от тях наистина помагат на общинските съветници и кои създават затруднения?
– Промените от 2024 година имат ясна положителна посока – повече прозрачност, публичност и достъпност в работата на общинските съвети. Изискването дневният ред и материалите за заседанията да бъдат публично достъпни, заседанията да се излъчват, а питанията и отговорите към тях да се поддържат в електронен регистър е стъпка напред.
Това помага както на общинските съветници, така и на гражданите. Съветниците получават по-добра среда за работа, а гражданите могат по-лесно да проследяват как се вземат решенията, кой каква позиция защитава и какви аргументи стоят зад дадено решение. Това повишава доверието в институциите.
Затрудненията са предимно практически. Не всички общини имат еднакъв административен, технически и финансов капацитет. За една голяма община онлайн излъчване, електронни системи и машинночетими документи са напълно постижими. За малките общини това понякога е сериозно предизвикателство.
Затова нашата позиция е, че законовите изисквания трябва да бъдат придружени с методическа помощ, обучение и ресурс. Не е достатъчно само да се въведат нови задължения. Трябва да се осигури възможност те да бъдат изпълнявани качествено във всички общини, независимо от техния размер.
- Предстои до дни да бъде сформирано ново правителство. Ръководството на НАПОС-РБ ще търси ли взаимодействие с кабинета и по какви теми?
– Разбира се. Местната власт не може да бъде разглеждана като периферия на държавата. Общините са най-близкото ниво до гражданите и именно там най-ясно се вижда дали една политика работи или не.
НАПОС-РБ ще търси диалог с новото правителство по теми, които са важни за общинските съвети и за местното самоуправление като цяло. Сред тях са стабилната нормативна рамка, предвидимото финансиране на местните политики, по-ясните правила при приемането и изпълнението на общинските бюджети, дигитализацията, обучението на общинските съветници и административният капацитет.
Ще настояваме местните власти да бъдат включвани навреме в обсъждането на законопроекти, които ги засягат. Много често проблемите възникват не защото липсва желание за реформи, а защото решенията се вземат без достатъчно консултация с хората, които после трябва да ги прилагат на терен.
Убедени сме, че държавата има нужда от силни общини, а силните общини имат нужда от работещо партньорство с държавата.
– Ще поставите ли на дневен ред диалога за финансова децентрализация?
– Да, това е една от ключовите теми. Финансовата децентрализация не е просто въпрос за повече пари за общините. Тя е въпрос на доверие, отговорност и реална местна самостоятелност.
Когато общините имат повече предвидими собствени приходи и по-голяма свобода да планират, те могат да реагират по-бързо и по-адекватно на нуждите на хората. В момента твърде много местни политики зависят от централния бюджет, от целеви трансфери или от проектно финансиране. Това затруднява дългосрочното планиране.
Финансовата децентрализация трябва да върви заедно с отчетност. Повече правомощия трябва да означават и повече прозрачност, повече контрол от гражданите и по-ясна оценка на резултатите. Именно общинските съвети имат важна роля в този процес, защото те приемат бюджетите и упражняват контрол върху разходването на средствата.
Затова този разговор трябва да бъде воден сериозно, отговорно и с участието на местната власт.
– Каква е позицията на НАПОС за собствените приходи на общините и за промяна на данъчните закони?
– Нашата позиция е, че общините трябва да имат по-стабилна и предвидима приходна база. Не може местната власт да носи все повече отговорности, а в същото време да разполага с ограничени инструменти за финансиране на тези отговорности.
Собствените приходи на общините са важни, защото дават възможност за реална местна политика – за инфраструктура, социални услуги, образование, култура, спорт, благоустрояване, поддръжка на малките населени места. Това са неща, които гражданите усещат всеки ден.
Промени в данъчните закони са необходими, но те трябва да бъдат внимателно подготвени, с анализ на въздействието върху гражданите, бизнеса и общинските бюджети. Не може да се подхожда механично. Трябва да се търси баланс между необходимостта общините да имат повече ресурс и възможността на хората и бизнеса да понасят данъчната тежест.
Подкрепяме подход, при който общините получават повече възможности, но решенията се вземат прозрачно и отговорно от общинските съвети. Местните данъци и такси не трябва да се разглеждат само като тежест, а като инструмент за качество на местните услуги. Важно е гражданите ясно да виждат връзката между това, което плащат, и това, което получават.
– Какви законодателни промени предстои да инициира НАПОС-РБ след като бъде конституирано 52-то Народно събрание?
– След конституирането на 52-рото Народно събрание ще търсим диалог с парламентарните групи и ресорните комисии по няколко основни направления.
На първо място – усъвършенстване на Закона за местното самоуправление и местната администрация, така че да се изчистят практическите затруднения в работата на общинските съвети. Това включва по-ясни правила за заседанията, постоянните комисии, електронното управление, публичността на документите и взаимодействието между общинския съвет и общинската администрация.
На второ място – промени, свързани със статута и условията за работа на общинските съветници. От тях се очаква компетентност, активност и отговорност, но в много случаи не им се осигурява достатъчно експертна и техническа подкрепа.
На трето място – законодателство, което да насърчи финансова децентрализация и по-голяма самостоятелност на общините.
И на четвърто място – правила, които да подпомогнат дигитализацията, но без да поставят малките общини в невъзможност да изпълняват законовите изисквания.
За нас е важно законодателните промени да не бъдат самоцелни. Те трябва да решават реални проблеми, които председателите на общински съвети и общинските съветници срещат в ежедневната си работа.
– Как си представяте идеалния Общински съвет в България след 10 години?
– Представям си Общински съвет, който хората познават, разбират и уважават. Съвет, в който гражданите не виждат просто поредната институция, а място, където техният глас може да бъде чут и където решенията наистина имат значение за ежедневието им.
След 10 години бих искал общинските съвети в България да бъдат по-открити, по-модерни, по-подготвени и много по-близо до хората. Да няма усещане за дистанция между гражданите и избраните от тях представители. Всеки човек да може лесно да проследи какво се обсъжда, кой как гласува, защо се взема едно решение и как то променя живота в неговия квартал, село или град.
За мен идеалният Общински съвет не е този, в който няма спорове. Напротив – спорът е част от демокрацията. Но той трябва да бъде честен, смислен и воден с мисъл за хората, а не за политическото противопоставяне. Идеалният съвет е място, където различните мнения се срещат, но накрая надделява интересът на общината.
Мечтая след 10 години повече млади хора да знаят как работи местната власт, да се интересуват от решенията на своя Общински съвет и да вярват, че могат да участват. Защото местната демокрация не е нещо далечно – тя е улицата пред дома ни, училището на децата ни, осветлението вечер, грижата за възрастните, възможността едно населено място да има бъдеще.
Ако след 10 години хората казват: „Този Общински съвет работи за нас, слуша ни и носи отговорност“, тогава ще сме постигнали много. Защото в крайна сметка силният Общински съвет означава силна общност. А силните общности са основата на силна България.