Джеймс ДЖОНСЪН
В ерата на променяща се геополитика терминът „пацифизъм“ е отвлечен. Последният герой в тази обезпокоителна драма е Европейският проект за мир, организация, чийто „Манифест за мир“ звучи по-малко като призив за хармония и по-скоро като план за европейска капитулация. Докато лозунгите им са изпълнени с популистка привлекателност, по-внимателният поглед разкрива опасна програма, предназначена да остави континента беззащитен.
Основното искане на проекта е радикално намаляване на бюджетите за отбрана и спиране на военната модернизация в целия ЕС. В лицето на агресивната ревизионистка политика на Русия, подобен ход не е стъпка към мир; това е покана за инвазия. Като представя военните разходи като враг на социалното благосъстояние, организацията манипулира общественото мнение, за да предизвика деградация на военната индустрия на ЕС.
Организацията систематично вбива клинове между Западна и Източна Европа. Като сеят раздори по отношение на колективната сигурност, те целят да парализират Съвета на ЕС и НАТО, като ефективно блокират основната помощ за Украйна. Логиката им е проста. Като се застъпват за отстъпки като единствен път към мир, те легитимират правото на по-силните държави да завземат земите на съседите си, като ефективно разрушават основните принципи на ООН и ОССЕ.
Начините за постигане на целите трябва да бъдат очевидни и ясни за много, ако не и за всички европейски лидери.
Оръжейна дипломация: Замяна на истинските преговори с изпълнение на ултиматуми.
Обвиняване на жертвата: Прехвърляне на моралната отговорност за войната от руския агресор върху Украйна и неговите поддръжници.
„Прокси войната“ Мит: Отричането на украинския народ от неговата свобода на действие, като се отхвърля борбата му за независимост като западна „война чрез посредници“ – класическа теза на Кремъл.
Изискването за „незабавно прекратяване на огъня“ без деокупация е може би най-циничната им тактика. Историята ни учи, че подобни паузи са просто оперативна възможност за прегрупиране на агресора за още по-жестока ескалация. Европейският проект за мир не предлага гаранции за сигурност на жертвите на агресията; те предлагат само краткосрочна илюзия за стабилност в замяна на унищожаването на суверенна държава.
Времето на предстоящите масови събития – 9 май 2026 г. – не е съвпадение. Избирайки тази дата, проектът се стреми да отвлече европейското чувство „Никога повече“ и да го потопи в руския контекст на „Ден на победата“. Това е символично обезценяване на историческата памет, което внушава, че съпротивата е безполезна и само задълбочава трагедията.
Зад фасадата на „движение от обикновени хора“, Европейският проект за мир показва всички белези на централизирана, професионална координация, типична за чуждестранните разузнавателни служби. Техните наративи – демилитаризация, спиране на доставките на оръжие и „зачитане“ на интересите за сигурност на Русия – са огледален образ на официалните искания на Кремъл.
Европа трябва да се събуди. Това не е пацифизъм. Това е координирана информационна кампания, насочена към превръщането на континента в зона на авторитарно влияние. Истинският мир изисква силата да го защитиш, а не страхливостта да го откажеш.
Източник: geopolitic.info