Българските почви все по-силно усещат последствията от климатичните промени, но много по-голяма заплаха остава начинът, по който човекът обработва земята. Променящият се климат само задълбочава натрупаните с десетилетия проблеми. Опазването на плодородието ще зависи не само от природата, но и от държавните политики, устойчивото земеделие и съхраняването на горите. И какво още… Пред ФАКТИ говори проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН.
- Проф. Гачев, доколко сериозен е рискът от опустиняване в България и можем ли вече да говорим за необратими процеси в някои райони на страната?
- Опустиняването е процес на деградация на почвата и растителността, при който се ограничава способността на ландшафта да задържа влага и се намалява неговата биологична продуктивност. Този процес е свързан с развитието на климата, но много повече с неправилните и неоптимални практики на селскостопанска обработка на земята. В България около 85 % от почвите са засегнати от ерозия в една или друга степен, а около 30 % са подложени на дефлация (отвяване от ветровете). Над 65 % от почвите в страната проявяват средна до много силна податливост на ерозия, особено в Предбалкана, Краището и Източните Родопи, но и на редица други места. По принцип, образуването на почва може да стане сравнително бързо, но това се касае за примитивните почви с ниско хумусно съдържание. Образуването на зрели плодородни почви (като например черноземите) изисква векове и дори хилядолетия. Особено проблемно е увреждането на тези почви. Загуба на продуктивен материал и изтощаване на почвата се наблюдава не от днес, навсякъде, където земята е подложена на интензивна обработка. Така че е нормално и у нас почвите да са засегнати в една или друга степен от тези процеси.
- Кои региони в България са най-застрашени от засушаване и деградация на почвите и какви са основните причини именно те да са най-уязвими?
- Най-уязвими са почвите в северозападна, североизточна и югоизточна България. Това са равнинни райони с голям дял на земеделска земя и активна обработка, които търпят негативни въздействия от промените на климата в последните десетилетия. Но деградацията на почвите далеч не е свързана само със засушаването. Преди век, например, най-застрашени от ерозиране са били полупланинските крайселски територии, които са били силно обезлесени. С приемане на Закона за защита на природата през 20-те години на миналия век започва масово залесяване на тези земи и сега ерозионните процеси в тях са в голяма степен овладяни. Сега проблемите са преди всичко в равнините и долините.
- Как климатичните промени променят водния баланс на почвите и какво показват научните наблюдения за последните десетилетия?
- В последните десетилетия се наблюдава затопляне на климата (0,2 – 0,3°С на десетилетие на средна база за страната) при липса на ясни тенденции на изменение на годишните валежни суми. В същото време, на редица места, особено в Северна България, се наблюдава намаляване на валежите през лятото, което е най-рисковият сезон от гледна точка на засушаването. Увеличаването на температурата води до нарастване на изпарението, което е една от съставните величини на водния баланс. Ако няма съществена промяна във валежите, увеличаването на изпарението е за сметка на намаляване на речния отток и на водния запас на почвата.
За мен много съществен ефект оказва намаляването на дебелината на снежната покривка и драстичното свиване на периода на снегозадържане в извънпланинските части на страната.
От една страна, това води до по-неравномерен отток и дефицит на почвена влага, понеже се засилва изпарението от оголената почва. Снежната покривка съдейства и за по-ниски температури заради голямата ѝ отражателна способност. Ранното изчезване на снега води до допълнително затопляне и изсушаване на земята. В същото време, през зимата лишената от снежна защита почва е уязвима на краткотрайни, но вредни промръзвания.
- Годишните валежи не се променят драстично, но разпределението им става все по-неравномерно. Как това влияе върху земеделието и плодородието на почвите?
- Наистина, в последните десетилетия наред с отбелязаните изменения в режима на валежите, се наблюдава и промяна в начина на тяхната проява. Валежите се концентрират в по-малко на брой, но по-интензивни извалявания, които се разделят от по-дълги сухи периоди. Това отново създава предпоставки за увеличаване на честотата и силата на засушаванията, с риск от разпрашване и издухване на повърхностния почвен слой, а проливните валежи от друга страна носят рискове от засилена почвена ерозия.
- До каква степен човешката дейност – интензивното земеделие, обезлесяването и неправилното напояване – допринася за засушаването в сравнение с климатичните фактори?
- За мен основната заплаха за почвите идва от неправилната или иначе казано неоптимална обработка на земята, докато промените в климата спомагат за обостряне на проблемите, които и без това съществуват. Някои от стандартните земеделски практики са особено вредни за почвата. Например, стандартният начин на разораване на земята води до нарушаване на механичната здравина на орния хоризонт и до неговото по-бързо изсъхване и разпрашване. Оставянето на почвата без растителна покривка след жътва и за времето между оран и сеитба излага богатия хумусен слой на силата на ветровете, особено след продължително засушаване, а проливните валежи директно го отнасят. Прекомерното напояване при лоши условия на дренаж може да доведе до твърде голямо натрупване на соли в почвата (засоляване), а прекалено интензивната паша компрометира тревната растителност и оставя почвата оголена.
- България има дълга традиция в изграждането на полезащитни горски пояси. В какво състояние са те днес и необходимо ли е възстановяването им да се превърне в национален приоритет?
- Полезащитните пояси са линейни ивици от гора с широчина от няколко метра до няколко десетки метра. В равнините те съдействат за намаляване на силата на вятъра в приземния въздушен слой и така предпазват почвата от дефлация (отвяване).
Най-важни са полезащитните пояси в Добруджа, където ветровете са силни, а валежите са малко и почвата изсъхва лесно.
Създаването им е започнало още по времето на румънската окупация, като е взело особено голям размах през 50-те години на миналия век.
Общата площ на полезащитните пояси у нас е около 10 700 ха, като основната част от тях (72%) се намират в общините Балчик, Добрич и Генерал Тошево. В последното десетилетие е установено значително влошаване на състоянието на полезащитните пояси, като 30% са в особено лошо състояние. Голям проблем е нашествието на инвазивни насекоми, както и на патогенни гъби, които увреждат дърветата, като развитието на тези вредители се подпомага от по-топлите и сухи лета. В тази връзка са необходими колективни усилия на учени и местни власти за възстановяване и поддръжка на тези изключително ценни гори.
- Какви земеделски практики бихте препоръчали на фермерите, за да запазят влагата в почвата и да ограничат риска от ерозия и загуба на плодородие?
- За защита на почвата са разработени разнообразни практики. Важно е почвата да не се оставя продължително време без защита. За целта тя може да се покрие със слама или листа. Друга практика за времето, в което почвата стои без основна култура, е да се засадят така наречените покривни тревни видове – фий, овес, бял синап, детелина и др. (това е така нареченото зелено торене) Затревяване е добре да се прави и между дърветата в овощните градини. В селскостопанската практика се насърчава неорното земеделие (no-till обработка), в което семената се засаждат директно на дълбочина, без горният почвен слой да се разорава и обръща. Проблем е, че за прилагането на тази обработка е необходимо закупуването на по-скъпоструваща механизация (сеялки) и да се спазват определени правила при обработката, например за определени начини на сеитбообращение и борба с плевелите. Ползите обаче са значителни – почвата е защитена от вятъра и проливните валежи, подобрява се режимът на овлажняване, не се нарушава структурата на почвените агрегати, в резултат на което колебанията в добивите през годините са много по-малки.
- Каква е ролята на горите за съхраняването на почвената влага и водните ресурси и какви могат да бъдат последиците от продължаващата интензивна сеч?
- Горите са прекрасна защита на почвата от ерозия, заради дълбокото проникване на кореновата система. С дълбоките си корени, дърветата издърпват подпочвени води и чрез листата отделят влага във въздуха. Така те съдействат за предотвратяване на засушавания и пожари, заради богатия на влага микроклимат, който създават. Най-голям ефект обаче оказват възрастните, зрели гори, а не нископродуктивните и разредени храсталаци, които се водят гори само на хартия. Именно затова унищожаването на стари гори трябва да бъде строго забранено и наказуемо.
- Има ли достатъчно държавни политики и финансови стимули за опазване на почвите, или България изостава в тази област спрямо останалите европейски държави?
- В тази посока се правят усилия от години насам. В светлината на присъединяването на България към ЕС, законодателството, свързано със защитата на почвите, е приведено към европейските стандарти. Документи, касаещи проблема, са например Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването (2014-2020), Комуникационната стратегия за устойчиво управление на земите в България, Национална програма за развитие: България 2020 и редица други. Опазването на почвите се регламентира в приетия през 2007 г. Закон за почвите, както и в Закона за опазване на околната среда. Понастоящем действа национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на функциите на почвите (2020 – 2030 г.). Както е обичайно у нас, и проблемите при опазването на почвите са свързани с практическото приложение и изпълнение на заложеното в тези документи, както и с множеството ангажирани институции, които трудно се координират помежду си.
- Как ще изглежда ситуацията с българските почви след 20–30 години и какви ще бъдат последствията за земеделието, хранителната сигурност и икономиката на страната, ако продължим все така?
- Трудно е да се прогнозира състоянието на земите в България в такъв хоризонт, тъй като то ще се определи както от развитието на климата (за което има няколко сценария), така и от социални и икономически процеси с наднационален характер – от една страна, нашата страна е зависима от европейските политики в областта на земеделието, от друга, много важно е развитието на демографската ситуация и бъдещите миграционни процеси. При всички положения, ключови приоритети за предстоящите години са опазването на горите и въвеждане на максимално устойчиви и щадящи здравето на почвите земеделски практики. Много важна тук е адекватната роля на държавата, която да въздейства чрез подходящи механизми на субсидиране и информационни кампании за образоване на земеделските стопани. Това, което е ясно, е, че климатът ще продължи да се променя и то в посока, по-скоро неблагоприятна за състоянието на почвите. Затова нашето правилно поведение (като общество) към земята, която ни храни, ще бъде от особена важност за това да не изгубим този незаменим ресурс.