Кметът на столичния район „Илинден“ Емил Бранчевски пред ФАКТИ: Бях подложен на натиск от Кирил Петков

В края на миналата година кметът на столичния район „Илинден“ Емил Бранчевски обяви, че напуска коалицията „Продължаваме промяната - Демократична България – Спаси София“ и ще продължи като независим районен кмет. Сега двама районни кметове на "Продължаваме промяната" (ПП) в София, както и двама общински съветници от формацията, обявиха, че напускат партията заради системен натиск за "манипулиране на обществени поръчки, проценти и пренасочване на средства към партийната каса". Става въпрос за кметовете на двата най-големи района в София - "Люлин" и "Младост", съответно Георги Тодоров и Ивайло Кукурин, както и за общинските съветници Димитър Шалъфов и Драгомир Драгомиров. Какво се случва в Столична община… Пред ФАКТИ говори Емил Бранчевски, кмет на район „Илинден“.

- Г-н Бранчевски, какво става в Столична община? Районни кметове напускат, а градоначалникът Васил Терзиев твърди, че не знае какво се случва. Това възможно ли е?
- Да, напълно е възможно да не знае, но е и също толкова възможно да е било координирано с него. Мога само да гадая. Бъдещето ще покаже.

- Общински съветници и кметове на „Люлин“ и „Младост“ напуснаха „Продължаваме промяната“. Какви процеси текат в СО?
- Няма как да знам вътрешнопартийните интриги в „Продължаваме промяната“, никога не съм имал нещо общо с тях. Аз бях от „Спаси София“. В Столична община тече процес на цялостен разпад на коалицията, която спечели изборите, и е въпрос на време това да се случи.

- Вие напуснахте „Спаси София“ заради несъгласие с политиката им. Как се управлява столицата от обединението между тях и „Продължаваме промяната“?
- Управлението на столицата е в застой. Вече половин година няма приет бюджет, което реално блокира работата на районните кметове. Вместо съвместна работа в името на града, виждаме затворен кръг от партийни интереси, вътрешни договорки и административно бездействие.

- Вие твърдите, че „Продължаваме промяната“ стоят зад изкуствено създадения казус със „Захарна фабрика“. Как се случи това?
- Лично Кирил Петков дойде при мен в районната администрация и упражни натиск да не премахваме незаконни постройки, въпреки че те представляваха риск за живота и здравето на хората. Не знам мотивите му за това. Ако той не се беше намесил, всички хора щяха да бъдат настанени по реда както беше предвидено първоначално. Това не беше социална политика, а политически натиск с ясна цел – създаване на напрежение, чрез което да се търси контрол и влияние.

- Казвате, че сте бил подложен на директен натиск от политически лидер. Кой?
- От Кирил Петков. Натиск имаше и от Марин Тихомиров, кандидат за депутат от „Продължаваме промяната“.

- Говорите за модел на зависимости и задкулисие. Какви интереси се преследват чрез районните кметове?
- За зависимости в други политически партии няма как да коментирам, тъй като не разполагам с такава информация. Коментирал съм единствено поведението на Борис Бонев, докато бях част от „Спаси София“, но това е съвсем друга политическа партия и мотивите ми за напускане са различни от мотивите на колегите от „Люлин“ и „Младост“.

- Кметовете на „Витоша“, „Люлин“ и „Младост“ вече са независими. Това означава ли, че останалите са зависими?
- Не мога да говоря от името на колегите си. Всеки кмет носи лична отговорност пред гражданите, които са го избрали. Мога само да застана зад думите и действията си.

- Обществените поръчки – това ли е „сладката касичка“, към която се стремят всички?
- Обществените поръчки винаги са представлявали интерес още от царско време – това е ясно на всички. Моят интерес е общественият и затова са ми важни принципите за равнопоставеност, прозрачност и конкурсно начало.