Сегашните мерки ще смекчат моментния удар, но да си мислиш, че с 20 или 50 евро на месец ще решиш проблема, е нереалистично. На този фон мерките, които обяви правителството в петък, би трябвало да се разглеждат не като окончателна рамка, а като процес, който тепърва ще се развива.
Това, което се случва с цените на горивата в световен мащаб, е всичко друго, но не и неочаквано.
Началото на американо-израелската военна кампания срещу Иран през февруари предизвика най-очаквания и прогнозируем отговор за всички наблюдатели на региона. Техеран блокира тесния морски проток, през който преминава около 20% от световния петролен морски трафик.
В първите месеци, дори до средата на пролетта – след първоначалния шок – цените на горивата се успокоиха. Причината беше главно в очакването, че военният конфликт няма да продължи дълго, от една страна, и факта, че големите световни икономики като Китай започнаха да освобождават петрол от резервите си.
С началото на лятото обаче картината се влоши. Конфликтът в Персийския залив деескалира военно, но ескалира икономически.
Ормузкият проток е все така блокиран, а през него ще са преминали нула танкери с петрол. Атаките на движението „хути“, което контролира по-голямата част от територията на Йемен, по алтернативните петролни маршрути на Саудитска Арабия откъснаха още 4% от световните доставки на петрол.
В разгара на лятото в международните отношения и енергийната сфера започна да действа и следният постулат от Законите на Мърфи: „Ако нещата вървят на зле, те ще станат по-зле“.
Войната, която Русия започна в Украйна, рязко ескалира, което предизвика недостиг на рафинирани горива не само вътре в Русия, но и проблем с доставките за Турция и държави в Азия, които продължават да внасят руски петрол.
Цялата тази перфектна буря, която ни брули от две посоки, дойде в Европа в началото на есента. Всички го усещаме – на отиване към морето заредихме на една цена, а на връщане – на друга.
Потенциалът тази криза да се засили с началото на отоплителния сезон е много висок. И няма да става по-добре.
Встрани от политическите престрелки по темата за обхвата и мащаба на мерките, те надали ще са достатъчни при влошаване на ситуацията. Така че и правителството, и опозицията, и обществото трябва да ги приемат по-скоро като първа стъпка.
Причината е, че няма автоматичен механизъм, ако високите цени продължат и през зимата. Следващият сценарий със сигурност трябва да бъде какво ще последва в случай, че всяка засегната индустрия поиска собствени компенсации.
Това е истинският въпрос, който до този момент има много неизвестни. България ще се бори със следствията, без да има контрол върху причините, и тази зима въпросът няма да бъде дали държавата ще помогне, а дали ще има готовност да помогне втори и трети път, когато кризата от новините влезе още по-силно в сметките ни.
Коментарът на журналиста е публикуван на страницата на bTV в интернет