Иван Борцов
Историята с експлозиите, които повредиха газопроводите „Северен поток“ в Балтийско море, се развива вече няколко години. Издигнати са множество теории, а предположения и прекомерни опростявания продължават да циркулират. И все пак, разгорещените дебати, основани на конспиративно мислене, откровено създаване на митове и „лов на вещици“, нямат никаква стойност, когато става въпрос за международноправните аспекти на случая.
Нещо повече – ако се следва клишето от детективските романи „търсете кой има полза“, то предвид начина, по който се развиха събитията около „Северен поток“ – и особено предвид интереса, проявен от обкръжението на Доналд Тръмп – кръгът на заинтересованите страни става значително по-широк.
Опитите да бъдат посочени поръчителите и извършителите на инцидента без солидни доказателства и без надлежно проведени следствени и съдебни процедури водят пряко към правен хаос и създават опасни прецеденти.
През септември 2025 г. украинският гражданин Володимир Журавльов беше задържан в Полша въз основа на европейска заповед за арест, издадена от Федералната прокуратура на Германия. По това време разследващите го подозираха в съучастие в организирането на експлозията и умишленото повреждане на газопроводите „Северен поток“.
През октомври 2025 г. Окръжният съд във Варшава отказа да екстрадира Журавльов в Германия и отмени задържането му. В съдебното решение се посочва, че документите, представени от германската страна, описват обстоятелствата твърде общо и в тях липсват надлежни доказателства. Съдът също така не установи, че самият Журавльов е извършил каквито и да е опасни деяния.
По време на съдебното заседание бяха изразени и съмнения относно основанията за издаване на заповедта и за прилагането на германското наказателно право. Инцидентът е настъпил в изключителните икономически зони на Дания и Швеция, като именно липсата на екстериториална юрисдикция поставя под въпрос легитимността на претенциите на Берлин.
В решението си от 17 октомври 2025 г. полският съд отбелязва, че лице, действащо от името на държава в контекста на международен въоръжен конфликт, може да се ползва с имунитет. Това означава, че евентуалните действия на Журавльов не могат да бъдат третирани като обикновено престъпление. Поради това германските прокурори бяха задължени да представят отделна обосновка относно това кои разпоредби на националното или международното право позволяват наказателно преследване срещу украински гражданин – особено предвид факта, че инцидентът е настъпил извън територията на Германия.
Тъй като това съдебно решение не беше обжалвано, Журавльов не беше екстрадиран в Германия.
Следващото развитие на събитията настъпи през август 2026 г. в Хърватия, където той беше задържан отново въз основа на заповед от юни 2024 г., въведена от Германия в Шенгенската информационна система. През септември 2026 г. обаче германските прокурори спешно актуализираха заповедта, добавяйки нова правна квалификация на инцидента с „Северен поток“. По-конкретно, в нея вече се посочва, че Журавльов е участвал в извършването на военно престъпление, изразяващо се в нападение срещу граждански обекти.
Това свидетелства за опит от страна на германската прокуратура да подсили правната си позиция в хода на процедурата по екстрадиция пред хърватския съд.
Причините за това са слабостта на първоначалните обвинения от юни 2024 г., както и стремежът да се затрудни правната защита на Журавльов.
За това говори и фактът, че съдебното заседание по екстрадицията, проведено на 18 септември 2026 г. в хърватския град Пула, протече при закрити врати и в отсъствието на украинския консул. По този начин процесът беше лишен от прозрачност и от безпристрастна проверка на актуализираните материали, представени от германските прокурори. Това е пореден знак за очевиден проблем от страна на обвинението: липсата на преки доказателства за неговата вина.
В материалите на германските разследващи органи липсват каквито и да е доказателства за действия на Журавльов в района на остров Борнхолм по време на инцидента. Липсват ДНК проби, данни за геолокация, записи от телефонни разговори, потвърдени финансови трансакции или самопризнания, които да сочат към негово участие във взривяването на газопровода „Северен поток“.
Същевременно тезата на германската прокуратура се гради върху косвени предположения, а доказателствата са заменени единствено от факта, че Журавльов притежава професионална квалификация и умения за работа под вода.
Експерти отбелязват, че въпреки положените усилия, актуализираните документи на германските прокурори съдържат сериозни пропуски. По-конкретно, обвинението в антиконституционен саботаж (чл. 88 от Наказателния кодекс на Германия) изисква доказване, че деянията са били насочени срещу конституционния ред на Германия, а не просто че е било нанесено имуществено увреждане. Не по-малко важно е, че въпросните деяния са извършени извън юрисдикцията на тази държава. А за да бъде едно деяние квалифицирано като „военно престъпление“, е необходимо да се докаже нарушение на международното хуманитарно право, както и да се потвърди гражданският характер на обекта, чието функциониране е било прекъснато вследствие на инцидента.
Следва да се има предвид, че Русия спира подаването на газ по „Северен поток 1“ на 31 август 2022 г. - почти месец преди експлозиите, докато „Северен поток 2“ никога не е влизал в търговска експлоатация, тъй като Германия спря процеса по сертифицирането му. Следователно инцидентите от 26 септември 2022 г. не са засегнали доставките на газ за германските потребители. Този факт трябва да бъде отчетен при оценката на последиците от инцидента и тежестта на предполагаемите деяния.
Освен това обвинението трябва да докаже, че Журавльов е присъствал на мястото на събитието, убедително да посочи конкретните му действия и да покаже, че той е бил наясно с естеството на „операцията“ и нейните цели. Вместо това, доказателствата са заменени от едностранчив акцент върху мащаба на нанесените щети.
Този случай надхвърля рамките на стандартна процедура по екстрадиция и изисква стриктно спазване на европейските стандарти за правосъдие. Всички процесуални изводи относно вината на Журавльов трябва да се основават единствено на надлежни и допустими доказателства, разгледани в състезателен процес, който гарантира презумпцията за невиновност и правото на защита – а не на ползите от политическия отзвук или на опортюнистични съображения.
Решението на Окръжния съд в Пула от 18 септември 2026 г. за екстрадиране на Журавльов в Германия не е окончателно. Защитата му е заявила намерение да обжалва, поради което аргументите относно достатъчността на доказателствата, правната квалификация на деянието, юрисдикцията на Германия и необходимостта да се вземе предвид предходното решение на полския съд подлежат на преразглеждане в рамките на въззивното производство.
Докато решението не влезе в законна сила, Журавльов не бива да бъде предаван на Германия.