Делото "Северен поток" и дебатът в Германия за помощта за Украйна

Около четири години след атаките срещу газопроводите "Северен поток" днес в Хамбург започва съдебният процес срещу 50-годишния украински гражданин и бивш офицер от специалните части Серхий К., който е обвинен в организирането и извършването на мащабния саботаж от септември 2022 в Балтийско море. По "Северен поток 1" към Германия постъпваше руски природен газ, а "Северен поток 2" все още не беше пуснат в експлоатация заради руската агресивна война срещу Украйна и произтичащите от нея политически различия.

Още новини от Украйна

Съдебният процес вероятно ще подхрани дебата относно помощта, която Германия оказва на Украйна. "Алтернатива за Германия” (АзГ) определено ще го използва за политически цели, смята говорителката за външна политика на Зелените Дебора Дюринг. Според нея АзГ и "Съюз за социална справедливост и икономически разум" (ССВ), който доскоро носеше името "Съюз Сара Вагенкнехт", ще използват възможността да превърнат този процес в дебат за военната подкрепа за Украйна, пише германската обществена медия АРД.

През миналата седмица "Алтернатива за Германия” поиска в Бундестага да се проведе дискусия по този въпрос - този път причината беше, че канцлерът Фридрих Мерц пътува до Украйна в нощта след Обединението. Говорителят за външна политика на парламентарната група на "Алтернатива за Германия" Маркус Фронмайер каза, че Мерц е отишъл в "истинската си родина" и го критикува, че е "занесъл милиарди евро" в страната.

Искания за наказателни мерки срещу Украйна

"Алтернатива за Германия" твърди, че парите, които се отделят за помощ на Украйна, са необходими спешно в Германия - за училища, инфраструктура и социалната система. Според партията не бива да се подкрепя държава, която е причинила икономически щети, участвайки във взривяването на газопроводите "Северен поток".

АзГ и ССВ сега не само искат да спрат милиардната помощ за Украйна, но и очакват компенсации и дори налагане на наказателни мерки срещу Украйна, обяснява АРД. Според Фронмайер това е в реда на нещата, след като германското правителство не се поколеба да наложи санкции на Русия за опита за нападение с дрон на летището в Лайпциг/Хале, дори преди разследването да беше приключило.

Кой прилага двойни стандарти

Докато АзГ говори за двойни стандарти от страна на федералното правителство, Зелените обвиняват "Алтернатива за Германия", че самата тя прилага двойни стандарти, когато става въпрос за Украйна и за отговорността за взривяването на три от четирите газопровода. Според депутатката от Зелените Дюринг, трябва "да говорим тук едновременно и за мащабните военни престъпления от руска страна, които се случват всеки ден и при които Русия защитава извършителите".

Поддръжниците на подкрепата за Украйна, като например депутатът социалдемократ Даниел Балди, постоянно изтъкват един основен аргумент: че именно Русия е започнала войната срещу Украйна. Към това се добавя и фактът, че руският президент постоянно заявява, че това не е просто война срещу Украйна, а срещу "западния начин на живот" и че това отива още по-далеч. За Балди е важно да се разглежда цялостната картина, пише АРД. Той припомня, че дори преди атаките срещу "Северен поток" вече не е имало сигурно газоснабдяване от Русия - по технически причини, както Кремъл обяви тогава.

Фактът, че случаят се разследва и не се обръща внимание на политически чувствителните моменти, е правилният подход, смята социалдемократът. И други споделят мнението му. Ако при процеса се установи, че представители на украинската държава са били наясно с плановете за тази атака или дори са я организирали, то последици трябва да има, пише АРД. Според Балди обаче трябва да се подбере моментът за това. "Ако откажем да подкрепяме Украйна сега, това е от полза само за един човек - Владимир Путин. Това е нещото, което иска АзГ."

Ако се спрат помощите за Украйна, това ще помогне на Русия да спечели войната, убедена е и Дебора Дюринг от Зелените. Освен това, според нея такъв развой би мотивирал Путин да продължи агресивните си кампании и срещу други държави, което още повече ще разклати сигурността в Европа.

"Подкрепата за Украйна не е самоцелна"

Фактът, че АзГ и ССВ успяха да спечелят доверието на гласоподавателите на местните избори, както се случи в Саксония-Анхалт например, с исканията си за промяна на политиката по отношение на Украйна и Русия, показва, че има огромна нужда от обяснение на казуса. Изглежда, че канцлерът Фридрих Мерц също разбира това, защото в последните дни той опита да обясни политиката на правителството по отношение на Украйна и Русия по по-нюансиран и подробен начин от обичайното. По думите му правителството на Германия обръща внимание на обвиненията в това, че финансовата помощ за Украйна е за сметка на просперитета на Германия. "Отговорът ми е, че подкрепата за Украйна не е самоцелна. Тя е свързана със сигурността на Германия и на Европа", каза Мерц.

Според Зелените няма смисъл да се слагат на кантар сигурността и социалната държава. Те насочват вниманието към специалните фондове и посочват, че голяма част от разходите за сигурност и отбрана са били изключени от механизма за ограничаване на дълга. Има достатъчно финансова гъвкавост и за двете, отбелязва АРД. Въпреки това броят на скептиците изглежда нараства. Дори в коридорите на парламента се говори неясно за отслабваща подкрепа за Украйна. Това е тенденция, която би могла да бъде подхранена от процеса за атаките срещу "Северен поток".

Ще навреди ли процесът на Украйна?

Мнозина в Киев се опасяват, че съдебният процес в Хамбург може да навреди на репутацията на Украйна. Те очакват негативен отзвук в медиите и се боят, че случаят може да бъде използван за политически цели.

Въпросът дали украинският президент действително е знаел за операцията или дори я е разпоредил, остава отворен и вероятно няма да бъде изяснен по време на предстоящия процес. Самият Зеленски винаги е отричал участието на Украйна. Според разследващи журналисти обаче е възможно както той, така и бившият главнокомандващ на украинската армия и настоящ посланик в Лондон Валерий Залужни, да са били запознати с плановете, пише АРД.

Източник: www.dw.com