Не знам точно защо вчера 80% от българите не излязоха да гласуват, но знам защо след седмица ще изпусна първите президентски избори в живота си.
Нищо лично както срещу Йотова, така и срещу Гюров, които са прилични и възпитани хора, но в лицето на техните партии и общности за първи път трябва да избирам между един кандидат на лявото и един на либералното. Между "Бузлуджа" и "София Прайд". Между Меланшон и Макрон. Между ПЕС и АЛДЕ. Между Георги Димитров и Грета Тунберг. Между Йосиф Кобзон и Кончита Вурст. Между язовир "Копринка" и хижа "Петрохан".
Между тези, които искат да удушат Европа с регулации, данъци и социализъм и онези, които предпочитат да я унищожат с декарбонизация, гей паради и мигранти.
За човек, който не е нито ляв, нито либерален, този избор е невъзможен. Затова не го направих и на балотажа в София през 2023 г., когато Григорова и Терзиев бяха същата дилема. И в двата случая причината за тази дилема е отсъствието на кандидат, който да представлява всички останали българи:
Онези нормални, консервативни хора, нито с любов и носталгия към стария соц, нито с вяра и преданост в новия либерален такъв, които не харесваме нищо от изброеното по-горе.