Демократическата партия в САЩ е изправена пред криза в представата си за мъжествеността, пише журналистът Майк Мариани в колонка за The New York Times. Според него проблемът се развива на фона на нарастващата популярност на агресивен стил на политическо лидерство, свързван с Републиканската партия и президента Доналд Тръмп. Анализът се основава на разговори с повече от 20 политолози, стратези и социолози.
Тезата на Мариани е, че демократите дълго са оставяли разговора за мъжете и мъжествеността на политическата десница. В този вакуум Републиканската партия предлага образ на лидер, който демонстрира сила, доминация и готовност за конфликт. При Тръмп политическият спор често се превръща в спектакъл с обиди, пряк сблъсък и публично изпитание на физическата и личната твърдост.
Данните показват проблем с имиджа
Анкета на The Washington Post и Ipsos, проведена през юли, показва, че само 5% от американците имат предимно негативно отношение към „мъже, които са мъжествени или излъчват мъжественост“. В същото време 27% смятат, че Демократическата партия гледа негативно на такива мъже. За сравнение, 47% казват, че Републиканската партия гледа положително на мъжествеността.
Две трети от анкетираните мъже се определят като много или изключително мъжествени. Това прави въпроса не само културен, но и електорален. Според AP VoteCast Тръмп е получил 55% от мъжкия вот през 2024 г., спрямо 51% през 2020 г.
„Демократическите избиратели искат кандидат, който ще се бори“, казва пред Асошиейтед прес Бет Рейнголд, професор в университета „Емъри“, специализирана в политиката и пола. По думите ѝ това все по-често се възприема като искане за „по-мъжествен подход“, особено в отговор на Тръмп.
Демократите опитват да отговорят
Междинната кампания показва различните посоки, в които демократите търсят решение. В Мичиган кандидатът за Сената Абдул Ел-Саед нарича републиканския си опонент Майк Роджърс „бета“ в спор, свързан с футбола и лидерството. В Тексас републиканците атакуват демократа Джеймс Таларико като „Low T Talarico“ — препратка към ниски нива на тестостерон.
Таларико отговаря с различна версия на мъжествеността. Той разказва за своя осиновител, който всяка събота косил не само собствената си морава, но и тази на възрастна съседка. „Истинските мъже служат на другите, а слабите мъже служат на себе си“, заявява Таларико.
Ел-Саед също настоява, че мъжествеността може да бъде свързана със самодисциплина, отговорност и грижа за общността. „Можеш да бъдеш силен и мъжествен, но и да издигаш другите“, казва той пред The Washington Post.
Гавин Нюсъм предлага по-конфронтационен отговор и твърди, че прекомерната употреба на израза „токсична мъжественост“ е отблъснала част от мъжете. Губернаторът на Мериленд Уес Мур заема друга позиция: той насочва вниманието към наставничеството, принадлежността и усещането, че младите мъже са нужни на обществото.
Според Мариани спорът пред демократите не е просто дали да използват по-твърд език. Въпросът е дали партията може да предложи собствен модел на сила и лидерство, който да не се основава на унижение и доминация, но да изглежда убедително за избирателите, привлечени от стила на Тръмп.
Източници: nytimes.com, washingtonpost.com, apnews.com