Шефовете на тотото трябва да дадат джакпота на хакерите Николай и Продан Маринови, защото утре те като нищо ще осъдят държавата я в Хага, я в Ню Йорк. Не е трудно да се докаже, че техният скъсан фиш е толкова законен, колкото и повечето приватизационни сделки в България. Защо да отнемаме на двама тийнейджъри шанса, който даваме на всеки дърт държавен мошеник? Нищо чудно, че талантливите ни младежи бягат в чужбина!
Бягат в чужбина и веднага започват да доят банкомати. Но майтапът настрана - шефовете на тотото трябва да благодарят на Бога, че не спусна от горе още една шестица, докато те месец и половина се мотаеха дали да обявят измамата, или не. Собственикът на следващата шестица щеше сега да си поиска пропуснатите 5 милиона плюс натрупаните още милион и нещо. И ако междувременно някой късметлия успее да удари форсирания джакпот,
тотото щеше да изплаща два джакпота от по 7 милиона
вместо един. Ако Николай и Продан също предявят претенции, както по-горе предположих на майтап, ето още 5 милиона. Плюс пропуснатите ползи и психическите травми. То майтап, майтап, но всичко е възможно. И всичко, което е възможно, у нас се случва.
Тъй де, като не вярваме на тотото, на кого да вярваме в тази държава? На парламента ли? На правителството? Какво са някакви си пет милиона, когато за сбогом зам.-шефът на БСП подписа поредния договор за ядрен реактор марка “Уестингхаус” на стойност 5 млрд. евро – при положение че и без това имаме три пъти повече мощности, отколкото ни е потреблението. При това пет милиона от тотото са си 5 милиона и нито лев повече. Докато 5 милиарда за реактор стават минимум на 10 милиарда, а защо не и на 20, 30 и така нататък. Това наричам аз джакпот!
Това е третият ядрен реактор на прехода, който ще плащаме, но едва ли ще го монтираме. Когато някъде през 2002 г. Сакскобургготски обяви, че пак ще строим АЕЦ в Белене, държавата притежаваше и готов реактор, и изградена площадка – наследство от Тодор Живков. Трябваше само да сложи реактора на площадката и ето ти още хиляда мегавата подарък от соца. Но не, правителството продаде готовия реактор за жълти стотинки, разруши площадката и построи друга, върху която щеше да слага нов, пак хиляда мегавата, и то от същия тип, макар и с леки подобрения. Пак “Лада”, но металик и с лайстни. И след като профука около 2 милиарда, държавата спря проекта, за да ни зарадва сега с трети, докато още се съдим за втория. Накрая ще се окажем единственият народ в човешката история, който е платил за три ядрени реактора, но не е получил нито един. Ние сме
народ от ядрени донкихотовци
Нищо чудно, че по пейзажите ни навсякъде махат с криле вятърни мелници. Така че дайте на децата джакпота, и те душа носят.
Докато беше премиер и се пазареше за и против “Белене”, Бойко Борисов се изпусна да каже една истина - че ако похарчим стотина милиона за саниране на старите жилищни блокове, ще получим ефекта на 1 ядрен реактор.
На това отгоре ЕС щеше да даде по-голямата част от тези пари. В тази връзка бяха предприети решителни мерки – въведоха се задължителни енергийни паспорти за всички жилища, та да може едни фирми да вземат още по петстотин лева от апартамент. Но санирането така и не тръгна. Казват, че някъде имало един саниран блок, но разследващите репортерки още го търсят.
И правилно, че санирането не тръгна – целта на държавното управление не е да се пестят парите на населението, а да се харчат! Така джакпотът става по-голям. Все едно да очакваме от тотото да свали цената на фишовете и разлепи по пунктовете си плакати с надпис “Не си давайте парите за глупости!”
Или на “Дондуков” 1 да пише “Не си давайте парите за ядрени реактори!” Тъй де, и без това имаме три пъти повече мощности, а БЕХ е потънал в дългове като Гърция, умножена по Аржентина.
Така че джакпотът на двамата талантливи младежи си е скромна социална помощ. Сигурно щяха да го дадат за пострадалите в Мизия. Остава обаче да видим – колко точно са талантливи тези двамата? Струва ли си да ги препоръчаме на “Майкрософт”? И ето, точно тук е зарито кучето, както би казал Ленин. Според мен
тотализаторът дължи по-подробно обяснение
на световните IT компании, които сега трескаво ровят планетата за млади гении.
Първото, което би запитал Бил Гейтс, е как така печелившите числа се държат във файл, който е достъпен с парола отвън, през интернет? Това вече не го правят и малките счетоводства!
Второ – кой им е дал паролата? Да речем, че са използвали някоя от известните програми за разбиване на пароли. Те по принцип превъртат много числа и букви за нула време, друг начин няма. Само че това отдавна не върви. Напишете три пъти сбъркан пинкод на джиесема си и той ще блокира. Същото е и при електронните пощи, те пък ви карат да изписвате на ръка неясни символи.
Подобно проникване никога не става отвън, а през някакъв заден вход. Какъв е той? Но да кажем, че все пак стигнете до файла с милионите пуснати комбинации и започвате да търсите точно определен фиш, игла в 1000 купи сено. Първо, този файл по принцип не би трябвало да може да се променя и редактира. Ако са го оставили отворен за редактиране след тегленето на числата, значи е имало защо.
И второ, този файл задължително трябва да е кодиран. Значи, първо разбиваме паролата на системата, влизаме, намираме файла с пуснатите комбинации и разбиваме още един код, за да го отворим и да видим фишовете. И след това започваме да търсим иглата в тези 1000 купи сено. Всичко това трябва да стане за броени секунди, след като научим от телевизията печелившата комбинация, защото администраторът на тотализатора вече е вътре. Но
това са аматьорски размисли
на човек, който почти нищо не разбира от компютри. По принцип компютърните системи на тези игри се създават и поддържат от големи специалисти по програмиране и криптиране. У нас през годините се водеха велики битки кой да поддържа информационната система на тотото и срещу какъв дял от плячката.
Та пак в тази връзка, един голям наш всекидневник зададе прелюбопитен въпрос, цитирам:
“Първият милионен джакпот за годината падна отново във Варна - на 23 март, в 24-ия тираж, за 5 583 081 лева. Каква е гаранцията, че и тук нямат пръст хакери?”
На пръв поглед в този въпрос няма логика – за хакера е все едно дали е във Варна, или в Русе. Освен ако случайно се окаже, че във Варна живеят хората, които поддържат системата на Българския спортен тотализатор. Но не, едва ли са толкова тъпи.
Освен ако… Но спирам дотук. По-добре дайте джакпота на Николай и Продан и ги пуснете по живо, по здраво да славят родината по западните университети. България е твърде малка локва за такива океански акули!