Темата за здравето на хората, животните и околната среда все по-ясно показва колко тясно са свързани различните фактори, които определят общественото здраве. Зоонозните заболявания, разпространението на инфекции чрез комари и кърлежи, рискът от нови пандемии и нарастващата антимикробна резистентност изискват координирани действия и сътрудничество между специалисти от различни области. Именно тези предизвикателства са във фокуса на Петата регионална конференция „Единно здраве“, която се провежда на 19 ноември в София и събира представители на медицинската и научната общност, както и институции. За необходимостта от общ подход, извлечените поуки от пандемията COVID-19 и мерките за ограничаване на здравните заплахи… Пред ФАКТИ говори д-р Драгомир Иванов.
- Д-р Иванов, в София ще се проведе Петата регионална конференция „Единно здраве“. Какво е основното послание на тази инициатива и защо днес е толкова важно хуманните и ветеринарните лекари, учените и институциите да работят заедно?
- Основното ни послание е, че здравето на хората, животните и околната среда е взаимно свързано и изисква споделена отговорност. Безопасната храна, чистата вода, здравите животни и съхранените екосистеми имат пряко отношение към човешкото здраве. Подходът „Единно здраве“ свързва тези области, за да можем по-успешно да предотвратяваме, откриваме и овладяваме здравните заплахи.
Петата регионална конференция, която организираме на 19 ноември в София чрез Балканската мрежа „Единно здраве“ и Българската асоциация „Единно здраве“, събира хуманни и ветеринарни лекари, учени, представители на институциите и други свързани сектори. За нас стойността на тази среща е в създаването на устойчиво сътрудничество: обмен на знания и данни, обща оценка на риска и конкретни действия за превенция.
Всеки участник има своята роля. Ветеринарните лекари могат да установят сигнали при животните, хуманните лекари — при хората, учените да изследват причините и възможните решения, а институциите да осигурят координацията и необходимите условия за действие. Целта ни е тази връзка да работи постоянно, включително между отделните кризи.
- Какво показва практиката — доколко здравето на хората, животните и състоянието на околната среда са взаимно свързани?
- Тази връзка се проявява в ежедневието ни. Причинители на инфекции могат да достигнат до човека чрез контакт със заразени животни, чрез храни и вода или посредством преносители като комари и кърлежи. Затова безопасността на храните и контролът на заболяванията изискват да проследяваме целия път на риска — от животните и средата до човека.
Особено показателен пример е антимикробната резистентност.
Когато микроорганизмите станат устойчиви към лекарствата, с които ги лекуваме, инфекциите се овладяват по-трудно. Неправилната и прекомерната употреба на антимикробни средства ускорява този процес, а пропуските в хигиената и контрола на инфекциите улесняват разпространението на устойчиви причинители. Това засяга както хуманната, така и ветеринарната медицина. Ето защо в нашата работа поставяме толкова силен акцент върху превенцията: добра хигиена, биосигурност, ваксинопрофилактика, надеждна диагностика и отговорна употреба на антибиотиците. Когато предотвратяваме бактериални инфекции, намаляваме и необходимостта от антибиотично лечение. Така грижата за здравето на животните и околната среда допринася и за защитата на хората.
- Зоонозните заболявания, които могат да се предават между животни и хора, остават сериозно предизвикателство. Кои са най-големите рискове пред България и Балканския регион днес?
- Бих откроил няколко групи рискове, които изискват последователно наблюдение и превенция. Едната са инфекциите, предавани чрез комари и кърлежи. Западнонилската инфекция е актуален пример — данните на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията от тази есен потвърждават местно придобити случаи в България и редица балкански държави. За региона значение имат и познати кърлежови инфекции, включително Кримската-конго хеморагична треска, която е ендемична в определени райони.
Друга важна група са инфекциите, свързани с хранителната верига. Салмонелозата и кампилобактериозата остават сред водещите зоонози в Европейския съюз. Те показват защо контролът във фермите, при производството и търговията с храни, както и добрата хигиена при приготвянето им, имат непосредствено значение за общественото здраве.
Птичият грип също изисква внимателно наблюдение. Според европейската оценка от септември рискът от разглежданите циркулиращи H5N1 вируси е нисък за общото население и нисък до умерен за хората, изложени на заразени животни или замърсена среда. Това налага особено внимание към защитата на професионално изложените лица и ранното установяване на инфекциите.
За мен общият приоритет е да свържем наблюдението при хората, животните и околната среда. Навременният обмен на информация между държавите на Балканите е съществена част от тази работа.
- Пандемията от COVID-19 показа колко бързо един здравен проблем може да придобие глобални измерения. Извлечени ли са необходимите поуки и готови ли сме за следваща епидемия или пандемия, включително при предаване на инфекция от животни на хора?
- Извлякохме важни поуки и има реален напредък, но готовността трябва постоянно да се поддържа и проверява. Европейските оценки, публикувани през октомври, показват укрепване на лабораторния капацитет, епидемиологичния надзор и механизмите за управление след COVID-19. Същевременно остават затруднения при изпълнението на плановете, осигуряването на достатъчно специалисти и обмена на данни. За мен практическата готовност означава да можем бързо да разпознаем необичаен сигнал, да го потвърдим лабораторно, да обменим информация и да предприемем координирани действия. Това изисква ясни отговорности, обучени екипи, редовни съвместни учения и устойчиво финансиране. Доверието на обществото и ясната комуникация също трябва да бъдат постоянна част от подготовката.
При заплахи, които възникват на границата между животните, хората и околната среда, превенцията трябва да започва възможно най-рано. Именно тук „Единно здраве“ дава необходимата обща рамка за наблюдение, оценка на риска и действие между секторите. Една от основните ни мисии в Българската асоциация „Единно здраве“ е да обединяваме експертния опит, научните знания и институционалните усилия в тази посока. Стремим се да допринасяме за по-добра превенция и ефективно лечение на хората и животните днес, да запазим действието на антибиотиците за следващите поколения и чрез общите инициативи за „Единно здраве“ да подобряваме общественото и планетарното здраве.
Отидете към основна версия
19 Ноември, 2026 09:00 881 7
Д-р Драгомир Иванов пред ФАКТИ: Антимикробната резистентност засяга както хуманната, така и ветеринарната медицина
Здравето на хората, животните и околната среда е взаимно свързано, казва той
Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Поставете оценка:
Оценка 1 от 1 гласа.