Младите хора в България знаят все по-малко за свалянето на Тодор Живков и за историческите събития, довели до този момент. Това показва представеното днес в София социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“ под наслов "Преходът - митове и памет 25 години по-късно".
Общото заключение от изследването е, че 25 години след промените е изчезнала колективната памет за тези исторически събития. Изчезнали са също така и историческите носители на познанието за тези събития и процеси, констатират още изследователите. Над 90 процента от младите хора не знаят нищо за случилото се тогава. Едва 46 процента се чувстват слабо запознати с комунистическия период, а 90 процента от младите хора не знаят нищо за процесите в България.
На въпрос кои са основните политици на прехода в България, както и в света, довели до падането на комунизма, много малко от младите хора знаят кои са Маргарет Тачър, Франсоа Митеран, Михаил Горбачов. 16 процента са чели нещо за комунизма, но то не е достатъчно, както самите те признават, за да се оформи познанието им за този период, а едва 10 процента знаят за комунизма.
С какво се свързва обаче епохата на комунизма, левите и десните дават доста различни отговори, сочат резултатите от изследването на „Алфа Рисърч“. Левите казват, че този период е свързан със спокойствие, с работа за всички, с безплатно образование и здравеопазване. Дясномислещите изтъкват цензурата, несвободата, диктатурата, както и утопията и ограниченията, налагани от управляващите.
Според анкетираните, събитията от този исторически период са свързани през 80-те години най-вече с аварията в Чернобил, както и със свалянето на Тодор Живков.
На 10 ноември започна дългата политическа година, която беше наречена Годината на чудесата. Тази година започна за България и завърши на 29-ти ноември 1990-а година с оставката на правителството на Луканов, последното комунистическо правителство. Това припомни историкът проф. Димитър Луджев в интервю за предаването на БНР „Неделя 150“.
Годината, в която се извърши политическата революция в България, в която имаше и свободни избори, макар и загубени драматично от СДС. Това беше „пирова победа“ за социалистическата партия, тъй като след тях започна тежка политическа криза в страната. Хората излязоха на улицата, свалиха президента Младенов заради изречените от него лъжи и избрахме президент на СДС и политизирахме армията, МВР, съда, МВнР и други. В края на декември беше създадено първото коалиционно некомуниситическо правителство, което беше доминирано от СДС, започна едни от най-радикалните реформи, които сложиха началото на процеса на смяна на системата. 1991-а година приключи първият етап на посткомуниситическото развитие на България с приемането на новата Конституция, с либерализацията, икономическите реформи и победата на изборите на СДС.
Време на едни грандиозни промени, на един момент, в който българският народ показа уникална способност да бъде заедно, да намира съгласие, да бъде издръжлив. За съжаление всичко това се загуби, потъна в сивия си мрак като преход, в който взеха връх партизанските страсти, борбите за богатство, власт, пари, в който бяха спрени радикалните реформи, имаше връщане назад по времето на Виденов и в край на краищата в България се установи демократична по форма парламентарна система.
Имаме формално всичко, което се изисква, но за съжаление те са доста уродливи в своите управления и прикриват един убийствен за развитието на страната партийно клиентелски режим, който се възстанови. Политическите партии, призвани да водят страната – да я модернизират, да я развиват, всъщност водят една люта битка кой да „пасе“ в бюджета на държавата и да обогатява своите партизани и това доведе до съсипията на България и до всичките тези дефекти на нашата система, обясни той.
Историкът проф. Михаил Груев обясни защо са последвали тези събития след 1989-а година: Струва ми се важна атмосферата в самото ръководство на комунистическата партия през есента на 1989-а година. Българското десидентство беше маргинално. В България нямаше такива мощни и движещи сили на промяната, каквито имаше в останалите страни на Централна Европа и това даде възможност на БКП тя да поеме инициативата. Живков беше голяма тегоба и за самата върхушка. Всъщност това стартира заговора на Луканов, Младенов и Добри Джуров за отстраняването на Живков. Решаващото заседание за отстраняването на Живков е на 9-ти ноември, когато е приета оставката му в Политбюро. На този ден той разбира, че нещата за него са приключили. /…/ Преходът в България беше договорен. Ставаше дума за една договорка между раждащата се опозиция и комунистическата върхушка.
Икономистът проф. Ганчо Ганчев обясни: Когато започнаха реформите, ние доста наивно подхождахме към проблема за икономическата трансформация. Предполагаше се, че като се либерализират цените и се раздаде собствеността на хора, то това ще създаде пазарна икономика. Нещо, което беше грешно. Не си давахме ясна сметка за състоянието на глобалната икономика, мястото на България към тази система. България беше предимно ориентирана към Съветския лагер, с валута, която се извършваше 80 на сто от търговията, която търговия беше блокирана. Отношенията ни със Запада и пазарната икономика бяха небалансирани. Най-важното е, че България беше прекъснала всякакви връзки с международните финансови институции. При това положение беше извършено голямо икономическо престъпление през 1990-а година, а именно обявяването на мораториума върху погасяването на външния дълг. Има големи съмнения, че част от валутния резерв на страната изчезна и се върна под формата на появили се неизвестно от къде капиталисти Илия Павлов и други. Това бяха хора, които бяха подготвени предварително от тайни служби и се появиха като хора, които трябваше да командват цялата икономика. Това често го забравяме и това деформира целия преход. На целия този фон изведнъж започнахме писането на Конституция.
Всички други страни първо леко перефразираха комунистическите конституции, но бързи промени в законодателството и прагматични реформи и след това написаха Конституция, когато бяха натрупали опит. Ние направихме обратното. Направихме някаква Конституция, която даде възможност да се реализират плановете за успешно прехвърляне на икономическата власт в предварително подготвени структури, забавихме всякакви реформи и всичко тръгна в една перверзна форма и в основата на всичко това е абсолютно неадекватната икономическа реформа, която направихме. Бяха допуснати много груби грешки, част, от които са свързани с някакви предварителни планове за прехвърляне на икономическата власт в определени структури, свързани с тайните служби на предишния режим.
Режисьорът Марина Петрова коментира учредяването на първите граждански организации. Предстои и да издаде книга с мемоарите си след събитията от падането на комунистическия режим: Реших да разкажа не, за да търся кой какъв принос има. Ние имахме възможност да не бъдем последните сред всички останали европейски страни. Можехме да бъдем доста по-напред, ако имахме повече характер. Това, което съм описала и което много хора ще прочетат от него ще стане ясно, че може да сме талантливи, умни, може да не отстъпваме на останалите, но в критични ситуации ние нямам достатъчно характер.