Независимо как се сменя властта, виждаме че едни и същи олигархични кръгове и икономически групировки доминират и определят приоритетите на държавата. Те успяват да прокарат своите интереси и да кадруват във всички правителства, заяви в интервю за Факти.бг Иван Сотиров, бивш зам.-председател на СДС и депутат в 37-ото и 40-то Народно събрания. Само мажоритарна система с балотаж ще промени политиката, категоричен е той.
Разклаща ли се правителството след все по-отчетливите изявления на Патриотичния фронт, че ще оттеглят подкрепата си?
От самото начало на формирането на правителството има такива ситуации. Трудно е да се предвиди как ще се развият нещата. Лошото е като цяло, че има една нестабилност, която, както съпътства формирането на правителството, така и се очертава като тенденция. А това не е добро за страната.
Съществува теза, че ако Патриотичният фронт оттегли подкрепа, ГЕРБ ще може чрез „плаващо мнозинство” да получава подкрепа било от ДПС, било от БСП, било от БДЦ, без да „дразни” особено общественото мнение?
Едно правителство, за да бъде стабилно и да се носи ясна политическа отговорност, трябва да има мнозинство от над 50% от народните представители. То трябва да има ясно разписани политически ангажименти, какъвто и опит беше направен. Всички други варианти водят до допълнителна дестабилизация и деморализация на политическия процес. Защото подобни „скрити”, „плаващи” мнозинства водят след себе си непрозрачност, липса на предвидимост и неносене на политическа отговорност.
Това което напоследък наричаме „задкулисие”...
Лошото е че така нареченото задкулисие вече успява при всякакви конфигурации да доминира и да определя развитието на страната. Независимо как се сменя властта, виждаме че едни и същи олигархични кръгове и икономически групировки доминират и определят приоритетите на държавата. Знаете че от самото начало на прехода се появяваха такива групировки – Г-13, Г-9, какви ли не кръгове, в които се преливат долу-горе едни и същи хора, прегрупиращи се по един или друг начин. Те успяват да прокарат своите интереси и да кадруват във всички правителства, независимо как се определят тези правителства – като леви или десни.
Какво се случва с Реформаторския блок? Семейни кавги или началото на края? Ще се обединят ли в една партия?
Те ще продължат да съжителстват по този драматичен начин. Докато имат шанс да участват във властта и да я консумират, ще намират начин да съхранят някакво привидно единство. Разпадане в Реформаторския блок ще настъпи при криза в управлението. Тогава всеки ще се опита да се спасява поединично и да прехвърля отговорността върху другите и върху управлението като цяло. В подобна ситуация, предполагам, ДСБ ще бъдат най-активни. Те имат, доказано, най-голям опит в това отношение – да се измъкват от такива ситуации. Начинът по който се държат и сега показва, че те си създават опция да се разграничат най-бързо от управлението.
Тоест, да очакваме един вид „италианско семейство” – драматични крясъци, но без раздели?
В италианското семейство има два елемента – скандали и любов. В Реформаторския блок имаме само първият.
Ще станем ли свидетели на така необходимите реформи в скоро време?
От самото начало в разговорите между всички основни политически сили, независимо дали участват в правителството или не, се избягват и не се поставиха най-важните приоритети, които стоят пред страната. Аз не виждам как ще се случат другите реформи, ако не бъдат решени основните геополитически стратегически задачи, които стоят пред България. Въпросът за енергийната независимост на страната остана открит. Нещо повече, едно от условията на АБВ, което залегна и в споразумението, е да бъде продължен мораториума за проучване и добив на шистов газ, което е в категоричен дисонанс с това, което се случва в цяла Европа. Все повече държави започват да работят в посока на проучване и добив на собствени ресурси. Отделно въпросът за „Южен поток” остава открит. По всички тези стратегически въпроси няма ясна позиция. Няма ясна позиция по отношение на процесите, които текат в Близкия изток, по отношение на радикалния ислям, по отношение на това, което се случва в съседна Турция. Имам предвид изявленията на Ердоган, които са меко казани притеснителни – и заявките за една политика в посока неоосманизъм, и претенции към региони и към България. Фактът, че не се говори по тези въпроси, а ни занимават с ефектни, но несъдържателни теми, е показателен, че няма воля за реформи. Включително и акцията на службите по отношение на разпространението на радикален ислям, говори за липса на цялостна политика на институциите за решаване на този въпрос. И този проблем съществува от доста време, защото за радикалния ислям и проблемите породени от него, за заплахите от терористични атаки в страната се говори от доста време, но не се предприемат никакви действия. Не става въпрос само за законодателни промени, които трябва да се направят, има разнобой в говоренето на самите структури за сигурност в държавата. Мога да ви дам само един пример. Преди пет или шест месеца Алекс Алексиев беше подал сигнал, включително и публично, чрез български медии, че има сайтове в които се води откровена пропаганда на радикален ислям. Нещо за което би трябвало прокуратурата и ДАНС да реагират. Направих си труда, преди известно време, да погледна – тези сайтове продължават да съществуват, тези материали продължават да стоят, което означава, че не са предприети никакви действия.
На фона на това бездействие, всички тези кампанийни акции изглеждат по-скоро като PR, отколкото като сериозна политика на службите за решаване на този проблем.
И друг път сме разисквали с Вас необходимостта от промени в изборното законодателство. Ще успее ли този парламент да ги направи? Доскоро мнозина политици се кълняха в мажоритарния избор...
Не само че престана да се говори, но, според мен, всички основни политически сили ще бягат от тази тема. Както сме говорили и преди, тези политици ще бягат от мажоритарния вот, както винаги са го правили през годините. Такава законодателна промяна би могла да се случи само след провеждането на референдум. Но това предполага да бъде променен и самия Закон за референдумите, който е направен по начин, недопускащ нормалното провеждане на плебисцит. Очевидно ситуацията, в която се намират държавата и парламента е аргумент за това колко е необходим дебатът за промяна на изборната система. Защото този маргинален парламент е функция на съществуващата избирателна система.
При мажоритарен избор на два тура, с балотаж, никога нямаше да има такъв нестабилен парламент. Точно обратното – щеше да изхвърли всички тези корпоративни и крайни политически партии, които атакуват малки електорални групи от по 4-5%, за да минат бариерата. Мажоритарните избори с балотажи предполагат присъствие в парламента на партии и авторитетни фигури, които са консолидиращи. Защото няма как да спечелите балотаж – т.е., да спечелите над 50% от гласовете за да станете народен представител, ако изповядвате крайни, налудничави теории или ако сте представител на някакъв корпоративен интерес. Такива хора и политически проекти могат да виреят само при съществуващата избирателна система. При чисто мажоритарна система с балотаж в парламента ще присъстват много по-солидни фигури. Това ще провокира промяна и в самата политическа система и ще принуди самите партии да търсят авторитетни и консенсусни фигури. Иначе виждате, че има тенденция, всеки следващ парламент да е все по-маргинален и безличен. Пропорционалната система обезличи самите политически партии в България. Има един траен процес, при който всички по-изявени фигури, с авторитет и с визия отпаднаха и в партиите останаха хора, които са послушни към централите и са верни на лидерите. И съответно, само такива хора попадат в листите при пропорционалната система. Така че общата деградация на политическата система до голяма степен се дължи на съществуващата избирателна система.