Всички знаете поговорката "Внимавай какво си пожелаваш, да не вземе да ти се сбъдне".
Все по-често се сещам за нея. Особено наблюдавайки политиката и систематичното старание, с което, воден от инстинкти и новия си подход към правене на политика, Бойко Борисов методично я превръща в актуалното проклятие на политическата класа.
Вие сте „патриоти“, и искате да подкрепяте правителството, без да присъствате реално във властта? Няма никакъв проблем. Не само че няма да бъдете допуснати в управлението, ами и министърката по туризма на ГЕРБ публично ще поиска оставката на оцелелия благодарение на вашето лобиране заместник-министър Бранимир Ботев. Ваши хора няма да бъдат назначени нито на знакови политически позиции, нито някъде по „хранилките“ на властта. А ако прекалите с реториката за турски агенти и прочее безумия, ще се случат събития, които ще формират числото 121 в парламента и без вашето участие, което ще ви постави в още по-неизгодна ситуация. А и аз отдавна вече загубих дирята на „патриотичната“ подкрепа – щяха да я оттеглат, щяха да я възобновяват, беше вторник, беше четвъртък, а сега е следващият вторник. Who cares anyway...
Вие сте реформатори и искате реформи в тежките и нереформирани сектори? Ама разбира се, заповядайте! Здравеопазването със задлъжнелите болници и оцеляващата Спешна помощ, отбраната с липсата на средства за превъоражаване, образованието с вълната от илитерати, снимащи поредния бой в клас с телефони на цената на три учителски заплати, правосъдието с паралелната действителност, в която живеят съдилищата и прокуратурата – всичките са ваши. Реформирайте на воля. За да е сигурно, че ще се занимавате само с реформи, и за да не се разсейвате, няма да ви бъде даден никакъв достъп до ресурсните министерства – земеделие, екология, регионално развитие. Властта върху финансите, естествено, остава изцяло в ръцете на премиера. Вие реформирайте.
Вие сте БСП и искате да останете в опозиция? Лесно е да се уреди. Дори ще ви бъдат демонстрирани допълнителна дози диалогичност и консенсусно мислене, така щото да няма особени поводи да атакувате правителството и премиера, а негативната ви енергия от проваленото правителство, загубените избори и унизителната позиция да си остане изцяло за ваша вътрешна употреба. Разбира се, това може да доведе до известен дискофморт, като например целият парламент да чака БСП да приключат с вътрешните скандали и да излъчат кандидат, за да могат да бъдат гласувани комисиите. Но – щом трябва, ще се чака. Искахте да няма диктатура и силова власт – няма проблем, търпеливо ще бъдете изчакани хубаво да се изпокарате, в името на консенсуса, демокрацията и разбирателството. Take your time.
Вие сте ДПС и искате да останете в опозиция? Също никаква драма. Дори за да сте още по-убедени, че желанието ви е сбъднато, ще бъде позволено на реформаторите да си домъкнат „патриотите“, така щото да е съвсем ясен профилът на анти-ДПС крилото в управляващата коалиция. Няма нужда да давате 100, 300 или 600 дни толеранс. А и благодарение на вас, което обаче съвсем на мисля, че е случайно, вълшебното число 121 стана факт още в първия месец на новия парламент. Ерго спокойно можете да се концентрирате върху високия наратив и витиеватите формулировки – ще разполагате с достатъчно свободно време.
Набързо се сбъднаха и желанията на Иван Костов и Даниел Вълчев да излязат от политиката. В старанието да им бъде осигурено максимално съдействие, е налице систематична грижа да бъде осигурена и максималната кадрова подкрепа в полза на решенията им. Или пък липсата на такава. Зависи от гледната точка, както се казваше във вица.
Внимавайте какво си пожелавате, господа политици.
Борисов сбъдва желания.
А и Коледа наближава.