Президент в стаята

Слонът в стаята, който до вчера не забелязвахме, придоби плътност. Президентът, или вече експрезидентът, излезе на политическия тепих. Предполагам, решението е добре премислено, защото в този вид борби след загуба не се допуска реванш.

Най-важният въпрос е: какво може да направи един нов играч в една напълно покварена изборна машина? Няма нито време, нито ресурс (реална власт) за демонтаж. Сигурно ще се смени някое и друго зъбно колело, но машината ще продължи да служи на старите си господари.

От друга страна негласуващите, което не е тайна, са мнозинство. Но след вчера се създаде опасност да гласуват. При това концентрирано и в една посока, което ще бъде пагубно за създадената политическа сглобка, скрепена със седене по скутове, мазни турски кафета и лоша игра на „наши и ваши“. Изборната машина може да манипулира вота в определени граници, но не и ако до урните се изсипят още два милиона души. Може би затова беше този предварителен ПП-ДБ-НН скимтеж по електронното гласуване?

Следователно идва въпросът: Колко ще дадат на тази нова партия да спечели? Види се, няма как да не спечели, но с колко? Усещането ми е, че сметката ще бъде прецизна и точна и новата партия на Радев няма да може да направи нищо смислено с тази си победа. Ще бъде принуден да преговаря с доказани противни муцуни, които ще се разцепят да му поставят условия. При това тъпи условия. Неизпълними и обидни. Само притворете очи и ще го видите.

Но за да се стигне дотам, трябва да се свърши една голяма задача и тя вече е в ход. Нямате си представа как леви, десни, център, коалиции, управляващи и опозиция ще зареват в един глас с учудващо идентични послания. Това е с една простичка цел – да откажат максимално много хора да гласуват. Пригответе се да слушате за Боташ, Триморие, поредния нов спасител (вие нямате нужда от спасител! Я вижте колко добре я карате и без такъв?!), зелен чорап, ЦРУ, Москва (малко е парадоксално, ама кой да се замисля) и т.н. Тези работи ще се повтарят до втръсване. До подлудяване. Ще се повтарят толкова често, че ще престанат да носят смисъл. Медиите на хранилка ще ви грачат до втръсване. Ще повтарят едно и също като малко дете, което повтаря до полуда думата „хляб“, докато я превърне в шум. Някъде в този шум е заровена и надеждата евентуалните нови гласуващи да се изгубят или отвратят. Ако тези хора се елиминират, предизборната машина ще влезе в норма и ще може да ни предложи каквото ѝ е зададено. Радев печели. Браво. Но не може да управлява, отказва се и отича в канала. Плюс това, като бонус, може да отнесе и кошмара, който ни натресоха с потъващия кораб, наречен Еврозона. Като личен негов неуспех, разбира се.

Затова нови гласове на тази машина не са ѝ трябвали. Хората трябва да се докарат предварително до полуда. Да хвърлят чехъла по телевизора и да си кажат: „Отказвам се. И този е същият. Ето на! Казаха го по телевизора. И в интернет, и във вестника.“

Навсякъде!

Ще успеят ли? Предупредени сте и от вас ще зависи.