Илиян Василев: Пеевски минава в неговата си глуха линия

След „гуруто“ Борисов, при Дачков се яви и идеологът на Борисов – Иван Кръстев. През всичките тези години именно той придаваше интелектуално лустро на иначе банкянския оригинал.

Но същинската задача не беше разговор и откровения - тук колкото и да се напъва Диана Дамянова с откровено плоски опорки - че 130 К зрители били голяма работа, почти колкото протеста. Плоски защото поне половината са хора, които гледат от професионален интерес или любопиство и никак не се самоопределят като привърженици на Борисов. Ако Борисов призове от тези 130 К хора на контрапротест - обзалагам се, че освен госпожа Дамянова ще се явяват още хиляда души. Изобщо това с омаловажаването на протестите не и печели симпатии, а те ще и трябва да продължи да служи на каузата - Пеевска и Борисова.

Зачестилите явявания при Дачков - Борисов, Кръстев - е с цел да се изпере „проруския“ период на Дачков и неговата легитимация пред т.нар. демократична общност предизборната кампания, за да им върши работа на Борисов и сие. То е ясно като бял ден - че Пеевски минава в неговата си глуха линия.

Поредното интервю на Дачков е интелектуал интелектуалу думаше. Чакам го още Дачков да приеме поканата за да ликвидира по темата посланик в Русия и ДС.

А Иван Кръстев от началото на войната в Украйна страда от невъзможността да посредничи между Путин и Запада, което му е зададеното форте. Той убеди Борисов, че Турски поток ще мине между капките, с американско одобрение.

Та, Кръстев не е сам в огорчението си, че добрите времена свършиха. Цяла кохорта политолози и експерти, които в ранните и по-късните години с готовност приемаха гостоприемството на Кремъл, се опитваха да продават на Запада тезата, че „с Русия може да се работи“, а на Путин – че именно те са хората, през които Западът може да ги „разбере“. Напълно законен лобизъм.

Този двоен брокераж приключи през 2022 година. Безславно. И няма никакъв шанс скоро да се възобнови. Както и услугите на интелектуалните посредници.

Проектът на Борисов започна с „Глобална България“, но с времето се сви до тесен кръг. От тази група остана най-вече Иван Кръстев – и не защото Борисов обича съветите (напротив, трудно ги търпи), а защото винаги идва момент, в който трябва някой да превежда Борисов на западен език, пък и да му каже къде са мините и черния хайвер - конграчулейшънса.

Напоследък има много голям проблем с Германия и там отново разчита на Иван. Но Меркел я няма, и новите хич и не дават пукната пара ни за Кръстев, ни за Борисов. Заради дамгата - Корупция и Пеевски.

Сега Иван Кръстев отново е призован под бойните знамена. Идват избори. И Борисов има нужда от помощ.

Отново трябва да се измисли версия, в която Борисов да бъде продаден първо на електората, след това на Запада като „прагматичния“, „предвидимия“, „можещия“. Ехо от стария рефрен, от решетниковата формула:

„С ГЕРБ се работи по-лесно.“