За пореден път ставаме свидетели на щедростта от страна на Тайван и Суверенния орден на Малта в България, откъдето дойде и финансовата помощ за откриване на оборудвана компютърна зала в Бежанския център, в с. Пъстрогор по предложение на кмета на Свиленград Георги Манолов. Целта й е да обслужва нуждите на 280-те имигранти в Транзитния бежански център, които ще ползват и безплатен интернет. По този повод на посещение у нас е посланика на Тайван в Атина – Пол Чанг. Ето какво сподели той в интервю за Факти.бг:
Знаем, че причината за Вашата визита е едно дарение. Разкажете ни малко повече за тази инициатива.
Да. Тук сме по тази причина. Ние сме отворени да помогнем. Запознати сме, че в Пъстрогор, района на Свиленград, има Център за бежанци, който се нуждае от компютърна зала. Затова решихме да помогнем като направим дарение на компютърно оборудване и осигурим достъп до интернет. Започнахме проекта с помощта на Суверенния Малтийски орден, който ни подсказа и самата идея. Проектът вече е факт и залата ще бъде открита със специална церемония.
Казвате, че обичате да помагате.
Да.
По какви други проекти работите в тази връзка?
Участваме в различни инициативи винаги, когато можем. Включително и с дарения, свързани с Ебола. Отворени сме за идеи и за нас е важно да бъдем полезни на нуждаещите се.
Знаем и за други Ваши хуманитарни акции в България. Ще ни разкажете ли за тях?
Да. Преди няколко месеца през септември отново бяхме на посещение в България във връзка с друг проект. Става дума за град Враца, където направихме дарение на компютри за едно училище.
Също така дарихме и 36 таблета за първокласниците в едно от училищата в Белене. Като цяло взимаме участие в подобни инициативи на драго сърце.
Българите имаме славата на доста гостоприемен народ. В тази връзка бих искала да Ви попитам щедростта характерна черта ли е за тайванците, защото знаем, че взимате участие и в много благотворителни кампании в световен мащаб?
О, дори сме още по-щедри отколкото изглежда. Ние сме приятелски настроен и много състрадателен народ. Преди години (50-те и 60-те години) ние бяхме бедна страна. Положението ни далеч не беше добро. Но тогава ние получихме помощ. Други страни ни подадоха ръка в труден за нас момент. Ние помним такива неща. Знаем какво е да се нуждаеш от помощ. Затова днес и ние искаме да помагаме.
Нещо като „предай нататък”?
Да. Така се прави. Така е редно.