Двуполюсният модел не е в историята, връщането му ще донесе устойчивост, стана ясно по време на дебат ляво-дясно по темата „Ролята на държавата в икономиката” сблъска вижданията на експерти от на Института за дясна политика (ИДП) и на Института за нов икономически напредък (ИНИН).
Целта на дискусията между двете неправителствени организации, която се проведе в НДК, бе отново да извади на дневен ред дебатът ляво – дясно като носител на устойчивост и нови визии за развитие на икономиката и държавата.
В дискусията освен Росен Карадимов, Иван Атанасов, Светлодара Енчева от ИНИН и д-р Нено Димов, Георги Харизанов и д-р Петър Николов от ИДП, присъстваха и Драгомир Стойнев, депутат от Коалиция „БСП - лява България“ и зам.-председател на БСП, както и Георг Георгиев, депутат от ГЕРБ и председател на МГЕРБ.
Според Георг Георгиев противопоставянето комунизъм-антикомунизъм си е отишло и обществото иска да чуе мерки и направления, в които и лявото, и дясното ще очертаят идеите си и по които ще работят.
„Ако политиците се вслушваме повече в експертизата на неправитествения сектор, можем само да спечелим”, заяви Драгомир Стойнев, но подчерта, че и НПО секторът трябва да се върне в своя коловоз – да предоставя експертиза и да предлага конкретни политики, а не да политиканства. „Ако в дебата се чуят конструктивни идеи, ще ги подкрепя в парламента”, обяви той.
Разграничителните линии между двата института бяха повече – начинът, по който държавата управлява собствеността си, субсидирането на държавни предприятия, начинът на провеждане на приватизация, липсващият следприватизационен контрол, произволът на пазара, който създаде хранителна среда за монополи и безконтролност на големите инвеститори, бяха темите, традиционно предизвикващи силен сблъсък на мнения.
„ИНЕП е институт, който се опитва да предложи нов икономически модел за развитие, базиран върху идеята за прогресивното и съвременното ляво. Ако то намери истинската своя идентичност, а БСП нормално се окаже носителят на тази автентичност, в България няма да сме свидетели на гръцкия модел”, подчерта още Карадимов
В същото време обаче д-р Петър Николов от Института за дясна политика, заяви че на БСП тепърва предстои да търси себе си. Той обясни, че до 2008 година лявото и дясното и в България, и в Европа трудно са се различавали едно от друго. Като пример за това Николов посочи, че именно при мандата на БСП е бил въведен плосък данък и са били проведени редица десни икономически мерки. Според Николов и до момента десницата няма проблем да формулира основните си приоритети, които се базират на християнските ценности, патриотизма и капитализма. Той изрази мнение, че днес левицата няма отговор на въпроса дали се бори срещу капитализма или е за него.
Ако държавата бъде осъзната и като регулатор, и като инвеститор, и като собственик в качествено нова роля – това е фундаментът, чрез който можем да постигнем и икономически растеж, и просперитет, и друга финансова и икономическа среда, без да поставяме под съмнение класическите постулати на пазарната икономика, обявиха от ИНЕП.
Според Георги Харизанов от Института за дясна политика държавата не е добър инвеститор. Според него резултатите от напъните България да бъде индустриализирана през държавна намеса и без да има достатъчно природни ресурси са плачевни. Той даде пример, че на поредния търг за Химко-Враца не се е явил нито един инвеститор и добави, че ако държаният мениджмънт беше толкова добър със сигурност подобно предприятие би породило интерес у инвеститорите. Според него резултатите от дългогодишното субсидиране на БДЖ – товарни превози също са очевидни. Харизанов заяви още, че в дясно не са доволни от държавата и като регулатор и посочи за пример картелите по отношение на горива и чуждите вериги.
Д-р Нено Димов добави като, като лоши примери за държавното управление на икономиката НЕК и Топлофикация и уточни, че държавата трябва да помага на креативните и можещите. Той бе категоричен „повече държава е повече отрова за икономиката”. Според него и малките фирми могат да станат големи и тук подкрепи тезата си с Apple и Microsoft. Нека по-силното да оцелее, каза д-р Димов.
Драгомир Стойнев репликира представителите на ИДП, по отношение на това, че не може да има индустриализация, без една държава да е суровинно обезпечена, с примера за Китай, който въобще не трябваше да се индустриализира по тази логика. Той добави, че философията на управление на държавните фирми в България трябва да бъде изцяло променена. „Ние работим върху нови правила и ще ги предложим за дискусия, включително и парламентарна”, заяви той.
„Не споделяме мнението, че държавата не трябва да се намесва в пазара и като пример ще дам Дженерал Моторс в САЩ, която отдавна трябваше да е фалирала, един гигант като Аустом във Франция, който беше подпомогнат от правителството на Саркози. Мога да се позова на списъка на 50-те най-големи глобални компании на списание "Times" , където през 2004 г. нямаше нито едно държавно предприятие, а през 2011 г. броят им беше вече 11. Говорим за най-големите глобални играчи в световен мащаб”, подчерта Стойнев.
В същото време според него „философията на управление на държавните фирми в България трябва да бъде изцяло променена”. „Ние работим върху нови правила и ще ги предложим за дискусия, включително и парламентарна”, заяви той.
Драгомир Стойнев изложи и визията за индустриализация на левицата в отговор на критиките на десните.
Според него реиндустриализацията не е единствено идея на правителството „Орешарски”, а и инициатива на европейско ниво в рамките на формата „Приятели на индустрията”, в който участват над 27 европейски държави. „Европа подпомогна банките и наля приблизително 500 млрд. евро в банковия сектор като противодействие на кризата, а за индустрията бяха заделени – 0 евро. Политиките на Пакта за стабилност и растеж, които вече четири години се изпълняват, е причината Европа да не се развива. Страните членки на ЕС за тези четири годни имат за съжаление почти нулев икономически растеж или в най-добрия случай средно за съюза около 1%”, припомни той.
„Когато говорим за реиндустриализация, ние не говорим за субсидиране на губещи предприятия, а за реализирането на три стълба”, обясни Стойнев.
Първият е подобряване на достъпа до финансов ресурс. Това е основният проблем на малките и средни предприятия. Те не могат да се възползват от кредитиране, тъй като нямат необходимото обезпечение. Предложението ни е да развием Националния гаранционен фонд, включвайки и частни банки в него. Вторият стълб са иновациите чрез Националния иновационен фонд. „Като министър аз го заварих с нула лева и впоследствие нашето управление го капитализира на 20 млн. лв.“, припомни Стойнев. Третият стълб е човешкият капитал. Чрез дуалната система, чрез реформата в образованието, отново държавата трябва да даде отговор на нуждите на бизнеса и на перспективите на индустриализацията, заключи той.
Представителите на Института за дясна политика обаче, веднага върнаха колелото назад във времето и посочиха неуспешното управление на правителството на Жан Виденов, когато МВФ не пожела да даде на България 60 милиона долара и България рухна. Те подчертаха, че българинът не е обеднял в сравнение със стандарта си по времето на комунизма. Те се обърнаха към левите с думите: „Вие предлагате модела Путин”, който рухва.
И в темата образование – леви и десни заеха различни позиции. Според десните щом като в частни училища учениците постигат добри резултати държавата би трябвало да ги подпомага, защото по този начин се създават добри кадри. Според д-р Димов най-добрия вариант е образованието да не се субсидира, какъвто е английския модел.
В края на дискусията д-р Петър Николов заключи, че обикновено лявото гледа напред и се проваля в управлението, а десницата се връща към изконните ценности не рискува да експериментира на гърба на хората.