Днес се провежда срещата между гръцкия премиер Алексис Ципрас и германския канцлер Ангела Меркел, на която ще се обсъждат проблемите с дълга на Гърция и списъка от реформи, които страната ще трябва да въведе.
За коментар по темата Факти.бг потърси гръцкият бизнесмен и председател на асоциацията на елините в България – Йоаким Каламарис. Според него срещата няма да доведе до някакви резултати, а самата Германия няма интерес от промяна на финансовата политика към Гърция.
Какво очаквате от срещата между германския канцлер Ангела Меркел и гръцкия премиер Алексис Ципрас?
„Мисля, че ситуацията ще си остане същата. Просто разговорът ще се проточи за по нататък. Тъй като Германия не я устройва промяна на финансовата политика или "дисциплина", както те казват. Германците обичат да наричат дисциплина ужасните мерки за заздравяване на гръцката икономика. Мисля, че това ще е поредна среща с премиера на Гърция без резултат.
Днес се появиха информации, че Ципрас е изправен пред дилема – изплащането на дълга или извършване на социалните плащания?
Видяхте ли как той бяга от неговата отговорност и неговите обещания? За мен това е промяна на политиката и обещанията, които той е поел преди изборите.
Способна ли е Гърция да въведе исканите реформи за отпускане на помощ?
Мисля, че е или много късно, или много фатално, за да можем да говорим за реформи. Гръцкият дълг е в размер на 700 милиарда евро. Най-добрият икономист да иска да помогне, трудно би се справил. Това е ако не говорим за частично и то в доста голям размер като процент опростяване на дълга. Иначе като икономист аз не виждам вариант, чрез който можем да говорим за заздравяване на гръцката икономика. По време на дефлация ние взимаме заеми, а това трябва да е обратно. Нещата трябва да се случват при инфлация. В съвременната икономика са убити всякакви икономически теории. Използват се някакви други инструменти – извънземни, без да се използва фискалния резерв. Без да се ползват примерно сребърни фондове, без да се използват други фондове по енергетика, а директно отиваме и теглим кредити. Виждаме непрекъсната политическа ненаказуемост. А в същото време винаги гражданите са виновни. Те винаги са тези, които са сгрешили, при положение, че те никога не са били съгласни или не са били питани чрез референдум, или други демократични инструменти, дали приемат тези финансови промени в техния живот.
Как ще коментирате идеята на правителството на Ципрас за облагане с дълг на финансовите транзакции?
Аз много рядко изпадам на ниско ниво в даден разговор, но според мен това е поредната глупост. Не разбирам с какво би помогнало това. Вместо да се изправи на крака, се гледа да се влошат още повече отношенията. Не забравяйте, че така вие нанасяте удар на гръцките фирми, които са си изнесли производството в България. Ако господин Ципрас наистина иска да помогне на гръцката икономика, не виждам защо не вземе поука от българската данъчна политика, която е в нормални, не ниски, а в нормални размери.
Има ли реална основа в исканията за репарации от Германия за Втората световна война?
Репарациите са един мираж. Германия и съвременна Европа не искат да поемат своите социални и морални отговорности. По време на Втората световна война Гърция има 1 800 000 жертви, а 75% от нейната инфраструктура е унищожена. Може да се каже, че ние сме имали повече жертви в сравнение със Съветския съюз, спрямо нашето население тогава. Германия знае, че един старт на нейната икономика след Втората световна война с по-малък дълг би изглеждал чудесно тогава. Това трябва да си припомнят нашите германски приятели и нашата германска приятелка Меркел, че на базата на част от дълга към Гърция те са изградили своята икономика. Т.нар. гастарбайтери са били от гръцки произход, когато те са изградили индустриалното чудо. За съжаление виждате, че икономиката на Европа не е на добро ниво, а ние гледаме как да даваме кредити. Не знам дали биха могли германците да върнат тези средства. Те са шампиони в ЕС относно външно-вътрешна задлъжнялост. Друг въпрос е как те дават пари на гърците. С това трябва да се заемат сериозни психиатри, а не икономисти.