ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Мнението на Николай Слатински е публикувано в блога му
Така се получи, че тези дни на три пъти отказах на медии да коментирам законопроекта за НСО. Очевидно има някаква тръпка из медиите относно този закон. Може би някоя от тях е пуснала мухата и всички са се затърчали след нея…
Едната причина за моя отказ е, че отдавна съм спрял да участвам в медиите. 25 години стигат!
Но това е личната ми причина. Останалите, не толкова лични, но искрени причини са поне няколко.
1. И в този случай експертите няма смисъл да участват в дебата. Защото за пореден път се прави нещо не от гледна точка на националната сигурност (тя е на следпоследно място в перфидните и недобронамерени мотиви), а в името на лични, частни, групови, корпоративни и олигархични интереси. Поради това в дебата нека да се включат политолози, журналисти, специалисти по ПиАР, началници на политически кабинети, политици. Ако се включат експертите, това само ще легитимира някак намеренията на властта – тя ще каже: ами ето, тези и тези експерти участваха в дискусията, законопроектът бе подложен на експертно обсъждане.
Така при предния мандат на ГЕРБ бе заповядано на някои висши учебни заведения да обсъдят едни подобни дълбоки интелектуални напъни, свързани с националната сигурност. На дискусиите с много намръщени (внимавайте в картинката!) физиономии участваха водещи фигури на властта, седящи до ректорите, които бяха взели мерки да се изкажат надеждни хора, за да не подведат съответното висше учебно заведение.
Резултатът - властта чу това, което искаше да чуе – колко е мъдра и загрижена, можеща и знаеща. После тя каза, че документът е минал широко експертно обсъждане.
2. Проформа НСО остава засега към президента като утешителна награда и захарче, че ще му отнемат НРС, но по същество тя си се командори от притежаващите реалната власт в държавата. А те, като всеки поредни управляващи, постоянно концентрират силовите ресурси. И това е тенденция, която не е променена с нито един закон, така че най-много и тук да се изкове някакъв исторически компромис, който да хвърли пясък в очите на обществото.
Експертите работят в сферата на това – кое е най-добро за националната сигурност, политиците – кое е най-добро за тях. Експертите мислят над това – как да се оптимизират нещата, политиците – как те, политиците, да се договорят помежду си. В този смисъл всичко, което се прави с НСО е в полза на властта и привилегиите на политиците, а не в посока на укрепването на националната сигурност.
3. Тук има един много сериозен концептуален проблем. А той е, че в България има установено пост-преходно статукво и от десетина години политическата каста работи за неговото стабилизиране. Вече е ясно, че е издълбана огромна пропаст между властта и обществото. Затова силовите структури са ресурс, който гарантира непроменимостта на статуквото. Те работят не толкова за сигурността на държавата, колкото за сигурността на режима, установен в държавата и за сигурността на тези индивиди и общности от индивиди, които персонализират и олицетворяват този режим.
С други думи, НСО, още повече такъв и е замисълът и тя си остава едно полузаконно родено дете на УБО, е служба на режима, в служба на режима и служи на режима. Затова режимът я моделира във вид, който му е най-удобен за нейното употребяване – пак казвам – да му служи, да го обслужва, да му слугува. И след като тази философия не само не се променя, а се разширява и задълбочава, няма смисъл от хабене на енергия за производство на експертни думи за законопроекта за НСО, защото той просто продължава тенденцията за превръщането на НСО в охранителна фирма на олигархията и текущите нейни марионетки, облечени с външните форми на властта (защото вътрешната форма на властта, нейното съдържание и същност – това е олигархичната мрежа, захлупила и владееща България).
4. Не виждам никакъв смисъл да се включвам в дебат за някакъв си пореден законопроект, който продължава работата на парче. Да, на парче, независимо, че се говори за пакет от закони, дори за „рамков закон за националната сигурност“. Преди доста време намирах сили и виждах някакъв смисъл да коментирам този „пакет“, той след орешарското безвремие отново е изваден от фризера, „пипнат“ тук-там и сложен на парламентарния тезгях. Няколко парчета си остават парчета – като белязани зарчета те са хвърлени така, че да се падне това, което трябва да се падне.
И добре закърпеното от парчета одеяло пак си остава закърпено одеяло – от втора ръка и за втора употреба…
В България по принцип в националната сигурност се работи само на парче – знам го от личен опит и от лични неуспехи да променя нещо в тази насока. Властта не гледа на националната сигурност чрез и през оптиката на стратегия, визия, кауза, мисия, система.
Властта даже преназова общността от структури в националната сигурност от система на сектор, а секторът е нещо частично, ситно и дребно като камилче, за което се отделят внимание и ресурси на принципите: Колкото – толкова, Куцото пиле и Господ го пази, На нас това не може да се случи, България е била и ще бъде, а ние сме сега и само сега…
Властта има други приоритети и те са толкова константни, постоянни и инвариантни, че остават при всяка власт. Затова поредната власт работи именно на парче, без да съзнава, че Системата за национална сигурност са оголените нерви на държавата, без да си дава сметка, че това е именно система и в нея пипнеш ли нещо, пипаш всичко. И какъв е смисълът тогава да се включваш в общия хор на говорещите за поредното законопроектче, писано на коляно, с почесване по оплешивяващото теме, с плюнчене на химическия молив и с тревогата – как да се подредят и обвържат нещата така, че Господарите да са доволни, а и те, днес-властващите да имат шанса още някоя и друга година, някой и друг мандат да ползват толкова приятното и придаващо им усещане за значимост обслужване на НСО – обслужване за тях, за техните деца, за техните любими и любовници, за техните приятели и приятелки, изобщо – за безценните им телеса и нямащите цена щения, заради които цената на националната сигурност на България е грош цена…
Именно заради такова отношение към НСО като към слугиня на властта, НСО днес е доста и доста по-голяма и с повече задачи от онова митично УБО, което тогава обслужваше една почти постоянна тоталитарна номенклатура, докато сега контингентът на обслужваните расте не в аритметична, а в геометрична прогресия.
P.S. 1. Не оспорвам, че има политици, които се опитват да внесат здрав разум в делата на властта. Но моето лично усещане е, че макар те да дразнят властта (бидейки някак и част от нея), тя им се радва, защото по този начин й придават някакъв по-приемлив образ, слагат й грима на прореформено настроение, пръскат я с одеколон, ухаещ на демократичност и тя толкова силно се харесва тъй гримирана и парфюмирана, че има претенциите да е такава и преди всичко такава…
P.S. 2. Тук нямам никакво намерение да подценявам и обезценявам труда на момчетата (и момичетата!) от НСО – знам колко им е тежко, че са подложени на безпощадна експлоатация и ВИП-персоните пет пари не дават, че тези момчета (и момичета!) имат семейства, деца, стареещи родители, кредити. И понякога до късни вечери и цели нощи стоят около колите си и чакат. Чакат докато ВИП-персоните (разбира се – не всички, но все пак немалка част от тях) се налудуват и напалуват или просто нарадват на живота, наричайки някои от неговите прелести – важни държавни дела…
Поставете оценка:
☆
☆
☆
☆
☆
Оценка от 0 гласа.