Аз съм против електронното гласуване да се осъществи в момента, защото в близките 5-10 години няма как да се осъществи система, която да не е възможно да бъде хакната. Това заяви за Факти.бг ученият Христо Лафчиев от БАН по повод предстоящия референдум на президента Росен Плевнелиев на 25 октомври, който е с един единствен въпрос: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите". По думите му всички електронни системи за гласуване са уязвими и е възможно да бъдат хакнати.
Сегашното състояние на ИТ инфраструктурата е такава, че няма избори до момента, които да не са могли да бъдат хакнати или да не са хаквани. Е как след всичко това искаме електронно дистанционно гласуване, попита Лафчиев.
Г-н Лафчиев, на 25 октомври заедно с местните избори ще се проведе и национален референдум с въпрос: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите”. Вие за електронното гласуване ли сте или не и защо?
Аз съм за електронното гласуване, но не и то да се извършва в момента, защото в близките 5-10 години няма как да се осъществи система, която да не е възможно да бъде хакната.
Професор Алекс Халдерман от Мичиганския университет заедно с 6 негови студента успяват да хакнат почти всички електронни системи за гласуване, които съществуват до момента. Включително и знаменитата естонска система за дистанционно гласуване. Той е преподавател по компютърни науки в университета и е натоварен от няколко правителства (държавни или щатски) да валидира електронните им изборни системи, като едновременно е известен с това, че съвсем методично изучава необходимите условия тези системи да са стабилни. Проф. Халдерман изследва в няколко насоки пропуските в сигурността на електронните избори и ни дава съвети какво да правим с тях - съвсем неочаквани, от гледна точка на безкритичните привърженици на е-вота.
Докладът от 2014 г. за сигурността по мрежата на Сиско – най-големият в света производител на мрежови хардуер, пък е един силен сигнал към тези, които поддържат електронното гласуване. В него се обяснява, че злоупотребата с доверие е нормалния начин на действие на атакуващите онлайн и другите зловредни играчи. Те се възползват от доверието на обикновенните хора в системите, приложенията, както и в хората, и в компаниите, с които ежедневно работят. Вижда се ясно, че се изобретяват нови методи, за да прикрият техния вредящ/шпиониращ код в мрежите, оставайки неоткриваеми за дълги периоди и крадейки данни или увреждайки действието на критични системи.
Това разкрива защо всички държави не искат да използват дистанционно електронно гласуване изобщо. Тези системи просто са много уязвими от към хакване. Задачата е невъзможна, защото системния софтуер, който е на персоналните компютри, телефоните, таблети и лаптопите, от които ще се гласува, е в критично състояние на уязвимост, с която дори антивирусните програми не се справят. Има твърде много задни вратички и огромна вероятност избора да бъде манипулиран. Сегашното състояние на ИТ инфраструктурата е такава, че няма избори до момента, които да не са могли да бъдат хакнати или да не са хаквани. Е как след всичко това искаме електронно дистанционно гласуване? По какъв начин, средният българин може да защити своята мрежова комуникация ?
Един от доводите за въвеждането му е, че по този начин много по-голяма част от българските граждани, включително и в чужбина, ще могат да участват в политическия процес и да упражнят гласа си по-лесно. Как смятате Вие?
Какво означава да ни се улесни вота спрямо това той да е абсолютно нечестен? Вероятността той да е абсолютно нечестен е почти 100%. Какво означава това да ни е улеснено да гласуваме, като гласът ни може да не бъде взет предвид или да бъде взет предвид в полза на друг политически представител, за който ние не сме гласували. Какъв е смисълът да е лесно ако е неточно и нечестно...
Ето и клип с лекции на проф. Алекс Халдерман: