Войнственият премиер на Унгария Виктор Орбан – политик, който се е превърнал в парий за европейската левица – иска нови спешни правомощия за своето правителство. Те ще му позволят в рамките на своеобразно „състояние на терор“ да ограничи комуникациите и медиите, да прекрати правото на събрания, да затвори границите и да въведе вечерен час в продължение на 60 дни. Това пише в анализа си Джейми Детмър във „Voice of America”, който Факти.бг публикува със съкращения.
„Този план ще сложи край на демокрацията веднъж и завинаги.“
Това бе заявено от бившия министър от социалистическото правителство Лайош Бокрос по време на протест пред унгарския парламент в неделя.
Орбан привлича други крайнодесни популисти в Централна Европа със своята крайнодясна политика срещу имигрантите, печелейки техните аплодисменти с честите си конфронтации с Брюксел. Неговото отхвърляне на проевропейската политическа интеграция не помага за успокоението на европейската левица.
Американският политически сайт „Politico” нарича
Орбан „следващият диктатор в Европа“.
След неговото преизбиране през 2010 г. критиците го нападат за това, което наричат демонтаж на демократични баланси. Той е описван в Унгария и в други страни в Европа като самодържец и ксенофоб. Някои го наричат унгарският Мусолини.
Според защитниците на Орбан се използват двойни стандарти при хиперболични епитети. Те твърдят, че мерките, които той иска, не се различават по нищо от твърдолинейните мерки за сигурност, изискващи промени в конституцията, търсени от френския президент Франсоа Оланд. Други, обаче сравняват Виктор Орбан с руския президент Владимир Путин и турския държавен глава Реджеп Ердоган.
Според Томас Бодки – редактор разследващия портал atlatszo.hu,
Орбан няма нужда да спазва законите.
„Това не беше нужно, защото икономическото превъзходство на проправителствените медии е достатъчно, за да достигне до състояние, при което обикновените хора получават само правителствена пропаганда“, заявява Бодки. Според него съюзниците на Орбан притежават по-голямата част от пресата в страната.
„Има разлика спрямо положението в Турция и Русия, където могат да те затворят или измъчват, ако публикуваш критичен материал. Това не се случва в Унгария. Тук има политически и икономически натиск, но не се извършват побои“, добавя Бодки.
Партията на Орбан Фидес започва своя живот през 80-те години на миналия ХХ век, като малко студентско движение. След финансовия колапс през 2008 г., обаче
движението се превръща в популистка национална консервативна партия,
отричаща дори и свободния пазар. Този ход смущава дори някои от десните симпатизанти на Орбан. Неговото съобщение е ясно: Социалният суверенитет се подкопава от глобализацията. Националните държави и техните култури и традиционен начин на живот се отслабват от банкери и еврократи.
„Орбан е безстрашен воин.
Много сръчен политик с истинско разбиране за човека от улицата“,
заявява Джералд Фрост – изследовател от Дунавския институт. Според него политиците не се наслаждават на нищо друго така, както на това да тестват лимита на търпението на европейските институции.
Орбан направи това през миналия септември, разпореждайки вдигането на 175-метрова стена от стомана и тел по границата със Сърбия. След това той отприщи поток от пренебрежителни критики към несполучливите опит на ЕС да контролира имигрантската криза, засегнала цяла Европа.