ОАЕ отвори вратата към пълномащабна ценова война с напускането на ОПЕК

Решението на Обединените арабски емирства да напуснат Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК) рязко ще намали влиянието на 65-годишната група върху петролния пазар, като отвори вратата за пълномащабна ценова война, след като производителите от Персийския залив се втурнат да си възвърнат пазарния дял след края на войната с Иран, пише Рон Бусо за "Ройтерс".

Изненадващият ход идва по време на безпрецедентни сътресения на енергийните пазари - в продължение на два месеца износът на петрол и газ от Персийския залив остава до голяма степен парализиран поради затварянето на Ормузкия проток, което ограничи традиционната способност на ОПЕК да управлява петролния пазар по време на криза.

Министърът на енергетиката на ОАЕ Сухаил Мохамед ал-Мазруей обясни, че решението за напускане на Организацията на страните износителки на петрол е продиктувано от необходимостта да се отговори на нарастващото световно търсене на енергия.

Може би това е така, но свободата за увеличаване на производството без ограничения вероятно е била също толкова силен - макар и по-малко алтруистичен - мотив. Според данните на Международната агенция по енергетика през февруари т.г. ОАЕ се наредиха на четвърта позиция по големина производител в ОПЕК след Саудитска Арабия, Иран и Ирак, представлявайки около 12% от общото производство, според Международната агенция по енергетика.

ОАЕ има капацитет от около 4,85 милиона барела на ден (б/д) и се стреми да го увеличи до 5 милиона б/д до 2027 г. - амбиции, които не се вписваха в рамките на продължаващите ограничения на производството от ОПЕК.

Спекулациите, че ОАЕ ще напуснат ОПЕК, се разпространяваха от години. Подобно на други производители от Персийския залив, ОАЕ разполага с огромни петролни запаси и се радва на едни от най-ниските разходи за добив в света. Това означава, че е в силна позиция да генерира печалби дори по време на продължителни периоди на ниски цени.

Това предимство направи наложените от Саудитска Арабия ограничения на производството все по-трудни за оправдаване от гледна точка на Абу Даби. Макар че ограниченията поддържат цените, те също така ограничават приходите и могат да отстъпят пазарен дял на конкуренти с по-високи разходи.

В допълнение към това, има ограничен период за монетизиране на въглеводородите. Очаква се потреблението на петрол да достигне пик през следващите десетилетия и да започне да намалява, тъй като икономиките се насочват към възобновяеми енергийни източници. По този начин производителите имат по-голям стимул да увеличат максимално производството сега, вместо да го ограничават в защита на дългосрочната ценова стабилност.

Тъй като Саудитска Арабия се бореше да овладее свръхпроизводството през последните години, ОАЕ често превишаваше определените си квоти, което прави отношенията между Рияд и Абу Даби все по-напрегнати.

Напрежението между Саудитска Арабия и ОАЕ се разпространи отвъд петрола, в конфликти в Йемен, Либия и Судан. Съвсем наскоро двете сили от Персийския залив се различаваха в публичните си реакции относно ударите на Иран.

Драматичният ход на ОАЕ по този начин не само бележи вододелен момент за ОПЕК, но и потенциално повратна точка за отношенията на силите в самия Персийски залив.

Фактическото лидерство на Рияд в ОПЕК отдавна е централен стълб на стратегията ѝ за проектиране на международна сила и доминиране в региона. Напускането на ключов, дългогодишен член на ОПЕК сериозно отслабва този вече разклатен съюз. Той многократно беше подложен на напрежение тази година, първо след отстраняването на президента на Венецуела Николас Мадуро от САЩ, а след това и от самата война с Иран.

ОПЕК, която в момента има 12 членове, включително ОАЕ, от десетилетия се опитва да регулира петролния пазар чрез съвместно управление на добива на суров петрол. Докато групата контролира приблизително 80% от световните петролни резерви, делът ѝ в световното производство е спаднал от около 50% през 70-те години на миналия век до приблизително 30% днес.

Конфликтите в някои държави членки са отчасти отговорни, но по-голямата промяна е скокът на доставките извън ОПЕК, особено от САЩ, Канада и Бразилия.

Алиансът ОПЕК+, сформиран през 2016 г., за да включи Русия, за кратко възстанови част от това загубено влияние. Обхващайки над 40% от световното производство, той се оказа ефективен инструмент за управление на прекъсванията на доставките и нестабилността на цените. Тази съгласуваност обаче зависеше до голяма степен от способността на Саудитска Арабия да налага дисциплина.

Излизането на ОАЕ не само допълнително подкопава пазарния дял на ОПЕК, но може също така да насърчи други членове на ОПЕК+ да поставят под въпрос стойността на ограничаването на производството, отслабвайки колективното вземане на решения и повишавайки риска от по-нататъшни дезертьори.

По-важното е, че след края на войната с Иран, тази нова динамика може да отбележи първия удар в ожесточена борба за пазарен дял между основните производители - ОПЕК+, ОАЕ и САЩ - потенциално предизвиквайки рязък спад на цените на петрола и години на турбуленция.

На пръв поглед моментът едва ли би могъл да бъде по-лош. Близкият изток е разтърсен от войната с Иран. Почти херметичното затваряне на Ормузкия проток - вече в третия си месец - е блокирало над 13 милиона барела на ден производство на петрол, приблизително 13% от световните доставки, както и около една пета от световните потоци на втечнен природен газ. Блокадата е задушила жизненоважни приходи за региона и е принудила производителите да спрат производството на близо 10 милиона барела на ден.

В допълнение към това, Техеран изстреля хиляди ракети и дронове срещу съседни страни членки на ОПЕК, като причини тежки икономически щети и повреди енергийни съоръжения.

Погледнато по друг начин, нападението на Иран срещу ОАЕ, Саудитска Арабия, Кувейт и Ирак - всички членове на ОПЕК - неминуемо щеше да ускори това разделение, подчертавайки крехкостта на единството на групата. Споделеното членство не е гаранция за споделени интереси, когато националната сигурност и приходите са заложени на карта.

Всъщност Абу Даби критикува другите арабски държави, че не са направили достатъчно, за да го защитят от ирански атаки, подчертавайки степента, до която опасенията за сигурността са повлияли на вземането на икономически решения.

Може би най-важното е, че сътресенията дадоха на ОАЕ удобен момент да напуснат, без да имат голямо непосредствено въздействие върху физическите доставки или цените.

ОАЕ не е първата страна, която се оттегля от ОПЕК. Катар напусна през 2019 г., Еквадор - през 2020 г., и Ангола - през 2024 г. Но никоя от тях не си тръгна с мащаба, свободния капацитет и регионалното влияние на Абу Даби.

Този път е различно. Загубата на производител с амбиции за бързо разширяване на производството рискува да лиши ОПЕК от останалия ѝ авторитет. След като войната с Иран утихне и барелите се завърнат на пазара, групата може да се окаже по-малко единна от всякога, което предполага, че ОПЕК, какъвто го познаваме, е изчезнал.