Пропорционалната избирателна система доведе до това, хората да са отвратени от съвременния политически елит, да виждат в политиката само корупция, лобистки маневри, политики и начини за ограбването на обикновените граждани. Лично аз смятам, че е крайно време системата да бъде променена, най-малко, за да видим личната отговорност, с която е свързана мажоритарната избирателна система и това, че тя ще ни предложи по-добри политически решения. Това заяви в интервю за Факти.бг директорът на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД Мира Радева.
При мажоритарната избирателна система мижитурките, безгласните букви, хората без лица, които само чакат партийната команда, за да вдигнат ръка, изчезват. На тяхно място идват хора със собствен облик, мнение и позиция, обясни Радева. Според нея обществото трябва да може и да отзовава своите депутати. Именно заради споделянето на тези идеи тя заяви, че напълно подкрепя Референдума за промяна на политическата система, организиран от Инициативен комитет от „Шоуто на Слави“ и той трябва да бъде проведен.
Г-жо Радева, нужно ли е да се случи Референдума за промяна на политическата система, организиран от Инициативен комитет от „Шоуто на Слави“?
Първо искам да кажа, че аз, много отдавна, не само съм радетел за такъв референдум, но и за всякакви форми на граждански натиск за промяна на избирателната система. В това отношение, много сериозно се различавам от други колеги като Андрей Райчев и т.н., които обратно на мен смятат, че мажоритарната система е опасна. Най-малкият и прост аргумент, че това не е така е факта, че пропорционалната система доведе до това, хората да са отвратени от съвременния политически елит, да виждат в политиката само корупция, лобистки маневри, политики и начини за ограбването на обикновените граждани.
При сегашната избирателна система гражданите не виждат интересите си защитени. Лично аз смятам, че е крайно време системата да бъде променена, най-малко, за да видим личната отговорност, с която е свързана мажоритарната избирателна система и това, че тя ще ни предложи по-добри политически решения. Затова напълно подкрепям този референдум.
Бихте ли обяснили какво ще донесе според Вас мажоритарната система на политическите партии и на обществото?
До голяма степен, в нашата политическа практика, сме видели какво води мажоритарната избирателна система до толкова, до колкото тя съществува в България, макар и не за народни представители. Тази система съществува при избора на кметове и президент. Какво виждаме? Първо, че в кметската власт, в кметовете и в президента, доверието е в пъти по-високо, отколкото в Народното събрание, избирано на пропорционален принцип. Хората са склонни да се доверяват повече на личности, които са близо до тях, чиито лица и биографии знаят, които не са анонимни. Мажоритарната избирателна система предполага много тесен и личен контакт между избирателя и народният представител. Човек може да си направи много изводи още прочитайки автобиографията на даден народен представител. Когато народните представители са избирани в лично качество, те носят политическата си отговорност и по различен начин. Чувстват се задължени да отговорят на онова, което избирателите очакват от тях, защото на следващите избори просто няма да бъдат избрани.
Има обаче и още една съществена особеност. При мажоритарната избирателна система мижитурките, безгласните букви, хората без лица, които само чакат партийната команда, за да вдигнат ръка, изчезват. На тяхно място идват хора със собствен облик, мнение и позиция. Самите партии по този начин се обогатяват със стойностни народни представители и с по-стойностен и качествен личностен състав, който като цяло издига нивото на управлението на страната. Дали такива резултати са възможни с мажоритарната избирателна система е много лесно да видим по примера на големите класически демокрации – Франция, Англия, САЩ. Тези страни са все примери за доброто въздействие на мажоритарната избирателна система.
Навсякъде, където е имало пропорционални избирателни системи виждаме едно политическо безхаберие, безотговорност и неяснота кой е кум, кой е сват. Невинаги колективната отговорност означава, колективна безотговорност, тоест винаги институциите намират с кого да си измият ръцете или взаимно се скриват. Гарван гарваново око не вади. Те нямат смелост да направят истински разследвания един срещу друг, защото всички са в кюпа и всички знаят къде е заровено кучето. При сегашната избирателна система ние нямаме никакъв шанс да се очистим от бурените в политиката. Нямаме никакъв шанс името на народния представител да стане чисто и свято име, каквото трябва да е името на републиката. Обидно е да гледаме хората, които ни представят в парламента. Има примери безброй.
В този ред на мисли, трябва ли обществото да отзовава своите депутати?
Това е единственият начин. Съгласете се. Когато ти си избран при едномандатен избирателен район, е много ясно точно кои хора са те избрали. Същите тези хора могат да се съберат и да кажат: „Този човек петни нашето име!“. Най-пресният пример за това е случая с бившият кмет на Стрелча Иван Евстатиев. Видяхте как, когато хората разбраха някои неща, които са се знаели от много дълго време, но са били потулвани, веднага го премахнаха и като председател на Общинският съвет, и като почетен гражданин, какъвто сам се беше направил. С други думи, такъв процес ще можем да наблюдаваме по отношение на народните представители – нещо, което в момента е абсолютно невъзможно.
Според Вас трябва ли да се въведе задължителното гласуване?
По този въпрос имам по-различно мнение. Не смятам, че задължителното гласуване ще направи нещо съществено. Според мен, политическият избор е много отговорен и той трябва да се прави от хора, които се чувстват отговорни и знаят какво правят, а не от хора, които отиват да гласуват насила. Да се смята, че задължителното гласуване ще доведе до някаква чувствителна промяна на избирателната активност или някакви, категорично нови насоки на политиката, според мен не е правилно. Няма да има такива ефекти. Безсмислено е и не е приложимо. Навсякъде, където има задължително гласуване, това не води до особени резултати.