В понеделник Европейската космическа агенция и Руската космическа агенция дадоха началото на уникална космическа операция, чиято основна цел е да бъде открит живот на Марс.
Орбиталната мисия е известна като „ExoMars 2016“. В нея се включва орбиталният апарат Trace Gas Orbiter (TGO) и демонстративния десантен модул „Скиапарели”. Голямата новина за нас е, че България също има своя научен принос в мисията чрез разработения от БАН апарат „Люлин МО“. Всъщност, ако се вгледаме в бъдещето, българският апарат може да има ключова роля за евентуални пилотирани полети до Марс след време.
„Люлин МО измерва радиационните условия по пътя към Марс и в орбита около Марс. Това е за мисията през 2016 г. За мисията през 2018 г. ще лети същият аналогичен прибор с наименование „Люлин МЛ“. Той ще изследва радиационните условия на повърхността на Марс. Това се прави за оценка на радиационния риск за екипажите на бъдещите пилотирани полети към Марс“, заяви професор Йорданка Семкова от Института за космически изследвания на БАН пред Факти.бг, която е участвала в разработването на апарата.
Всъщност стечение на обстоятелствата помага на българската апаратура да бъде включена в мисията до Марс. Първоначално Европейската космическа агенция планира да изпълни мисията съвместно с НАСА. Заради ограничаване на бюджета, обаче американската агенция се оттегля от проекта през 2011 г. Това отваря пътя за сътрудничество с руската космическа агенция Роскосмос.
„От начало ставаше въпрос за съвместна мисия на Европейската космическа агенция и НАСА. През 2011 г. обаче НАСА се отказа от тази мисия. Тогава Европейската космическа агенция се обърна към Руската космическа агенция, за да й предостави ракети – носители за тази мисия. Русия предостави ракети – носители и за мисията през 2016 и 2018 г. Паралелно с това се включи в научната програма и за двете мисии през 2016 г. и 2018 г. Благодарение на това включване на Русия в тази съвместна мисия с Европейската космическа агенция, стана възможно и нашето участие, тъй като нашият прибор е част от руски прибори на борда на ExoMars и Trace Gas Orbiter, както и на платформата, която ще кацне на Марс през 2018 г. И в двата случая нашият уред за радиационни измервания е част от неутронните детектори, които се разработват в Института за космически изследвания към Руската академия на науките“, допълва професор Семкова.
Работата по апарата „Люлин МО“ се извършва между 2013 г. и 2015 г. Апаратурата излетя към Марс след изстрелването на ракетата „Протон“ от космодрума Байконур в понеделник. Очаква се спускваемия модул „Скарапели“ да достигне повърхността на Червената планета на 19-ти октомври. „Люлин МО“ е част от руския неутронен спектрометър FREND. Всичко около мисията на „ExoMars 2018” вече е договорено и там българското участие отново е подсигурено. Там БАН ще изпрати апарата „Люлин МЛ“. Според професор Семкова е напълно възможно разширяването на българското участие и в други космически проекти, включително и такива на Марс. Българските учени обаче вече имат опит в работата с проекти за Европейската космическа агенция и НАСА.
„Ние сме участвали в съвместни проекти на Европейската космическа агенция и НАСА в миналото, свързани с Международната космическа станция. Имаме и разработени доземетрични апаратури за полети на балони на НАСА в стратосферата. Имаме съвместен опит по работа с НАСА. В момента не се водят преговори за друго сътрудничество. Сега България подписа пакта за кооперираща страна с Европейската космическа агенция и в този смисъл ние вече ще имаме достъп до нейните проекти. Там можем да кандидатстваме за участие с финансиране от Европейската космическа агенция.
Миналата година беше обявен подобен конкурс. Вече има спечелени проекти по него или поне предварително спечелени. Някои от тях касаят радиационни изследвания, а други дистанционни изследвания на Земята с космически средства и обучителни програми“, заяви Семкова.