Костадин Филипов: Илинден, мамо, Илинден, за българите в Македония Великден...

(Този път нямаше защо да се чудя коя да бъде темата днес. Тя е известна. На всичко отгоре е и традиционна, защото се появява всяка година по едно и също време в календара. В неделя, на 2 август отбелязахме годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и го направихме както трябва. Или по-точно, както всяка година досега - тържествено, с много прояви на различни места в страната. И с различна доза на патос, на моменти тук и там с доза в повече. Случва се.

Разбира се, датата на Илинден бе отбелязана и в съседна Република Северна Македония като национален празник. С тази разлика, че за политиците и тамошната историография връзката с Преображенското въстание не съществува. Да ги питаш защо?

Но пък си имат Втори Илинден със заседанието на Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ), състояло се в едно от помещенията на манастира „Свети Прохор Пчински“, който сега се намира на територията на Сърбия. Първият Илинден - най-важният, се отбелязва в местността Мечкин камен над Крушево и там отиват преди всичко членовете и симпатизантите на ВМРО-ДПМНЕ, значи „патриотите“. Докато АСНОМ е на първо място в календара на СДСМ и затова там се срещат да честват привържениците на лявата идея и носталгиците по югославското минало на днешната суверенна и независима Северна Македония. Което в повечето случаи е едно и също.

Мечкин камен си е „оригиналното“ място на сраженията по време на въстанието, докато АСНОМ-ът се отбелязва в специално изградения музей край граничното със Сърбия село Пелинце. Вътре е възстановената във вид близо до автентичния стая, където се е провело заседанието на 2 август 1944 г., определило бъдещето включване на Македония в състава на югославската федерация и нейното комунистическо развитие.

А защо това се чества в някакъв музей, макар и близо до оригинала? Защото имаше години, в които Сръбската православна църква (СПЦ) просто забрани посещенията на мястото на заседанието на АСНОМ и управляващите тогава социалдемократи начело с премиера Бранко Цървенковски решиха все пак да направят това копие в Пелинце, под което да свеждат глави и да полагат партийните знамена на СДСМ.

Белград не можеше да прости на Скопие, че на 8 септември 1991 г. с референдум се отдели от СФРЮ и после не пожела да се включи в така наречената „остатъчна Югославия“ в състав от Сърбия и Черна гора. А СПЦ обича активно да се намесва в политиката, а понякога дори да я направлява. И владиците забраниха влизането в манастира, дори свалиха от стената паметната плоча, посветена на събитието. Е, минаха години, нещата взеха да се променят и сега делегациите, които отиват в манастира на сръбска територия, биват допускани в оригиналното помещение. Но основното тържество се прави пред музея. Колкото и помпозно да е то, все оставаше и остава едно чувство на имитация.

По тези причини всяка година честването на 2 август на двата адреса - Мечкин камен и Пелинце, създаваше впечатлението за поделено общество, което не може да се помири помежду си. Още работех в Скопие когато се лансира идеята референдумът от 8 септември 1991 г., с който Република Македония стана суверенна и независима държава да бъде приет като Третия Илинден след онзи Първия от 1903 г. и Втория от 1944 г. Това трябваше да означава историческа приемственост в развитието на държавността на Република Македония, днес Северна, което да сплоти довчерашните идеологически противници и съперници в едно обществено и държавно цяло, с което всички да се гордеят.

Не виждам обаче да има някакъв осезаем и видим резултат от това „пришиване“ на 8 септември към 2 август и не само заради календарната разлика. И досега обществото при съседите е достатъчно поделено и то не само по идеологическа линия, а и по етническа, колкото и опасно да е това в актуалния контекст край Вардар. Тази година на 8 септември се навършват тридесет и пет (станаха ли толкова?!) години от референдума и от раждането на новата суверенна и независима балканска държава. Но както се вижда и както се видя и в неделя, 2 август си е 2 август и вероятно ще си остане завинаги такъв -празничен и патетичен.

Има и още един детайл, който отразява конкретната политическа реалност при комшиите. В навечерието на всеки 2 август се правеше много внимателно разпределение на ръководителите на държавата за това кой от тях къде да отиде на празника, за да произнесе своята реч, в която да определи мястото на събитието в историята на страната. Президентът ще отиде там, председателят на парламента - на друго място, а премиерът ще остане в Скопие, например. Мечкин камен си бе запазено място за ВМРО-овците, Пелинце - за социалдемократите.

Имаше и година, в която президентът тогава Киро Глигоров реши да посети Мечкин камен, но пък там стана скандал с жена от групата на „патриотите“, която взе че го опръска с вода от шише. Нищо работа, но Глигоров отива повече там, където на паметника на героите от въстанието е изписан надписът, който ние, българите толкова добре познаваме и уважаваме: „Свобода или смърт!“. Разпределението по принцип бе правено така, че в Пелинце да говори някой от СДСМ, независимо дали партията в момента е управляваща или в опозиция, а над Крушево пък - обратното.

Тази година обаче се получи така, че само представители на управляващата ВМРО-ДПМНЕ бяха и на трите места, сякаш да се изпрати ясно послание кой командва в държавата и кой държи всички лостове на властта. И кой има правото да дава историческата и политическа оценка за значението на деня 2 август.
За тази ситуация спомогна и случайността, но никой от управляващите не възрази срещу нея. Става дума за каприза на един от представителите на коалиционния партньор на ВМРО-ДПМНЕ от албанския ВЛЕН.

Председателят на парламента Африм Гаши заяви, че заминава със семейството си на почивка и на 2 август няма да е в държавата, за да отиде в Крушево и да прочете речта си. Нищо лично, той уважавал подвига на героите от въстанието, искал да ги почете и да говори за тях, но предварително и преди доста време си направил фамилен ангажимент точно за тази дата. И замина, разбира се.

Фактът, че за втора поредна година Гаши е извън държавата в Деня на републиката и не изпълнява задълженията си като председател на Събранието предизвика остра реакция в част от обществото, но пък даде шанс на неговия заместник, подпредседателя на парламента Антонио Милошоски да поеме задължението и да говори пред множеството на Мечкин камен.

Е, по този повод в социалните мрежи имаше доста шеги, подмятания и заяждания заради „българското“ минало на Милошоски, както и възражения именно той да бъде политикът, който да убеждава присъстващите в македонския характер на Илинденското въстание и в това, че България няма нищо общо с епопеята и няма право да я чества като свой празник. Антонио има много трески, не, истински греди за дялане и някой ден ще напиша за тях, но в случая се измъкна от цялата тази тупурдия, като постави акцента в речта си на необходимостта от нова демографска политика на Северна Македония.

Демографията, според него, не била само икономически и социален въпрос, а била въпрос на личен приоритет, на семейно щастие и на национално оцеляване. Може да се изграждат спортни зали, детски градини и училища, но това щяло да има смисъл, ако има на кого да бъдат оставени. „Демографията е тема, която трябва да ни обедини, а всички ние като личности трябва да дадем пример за това, което говорим“. Да се обединим за повече надежда, за повече семейства и за повече първолачета, призова Милошоски. Какво да го правиш, нали е многодетен баща...

Премиерът Християн Мицкоски отиде в Пелинце, докато президентът Гордана Силяновска-Давкова се обърна към жителите на Скопие. Ден преди това тя бе в Охрид и там се срещна с премиера на Сърбия проф. Джуро Мацут. В съобщение във Фейсбук Силяновска посочи, че на срещата е присъствал и премиерът на страната проф. д-р Християн Мицкоски, а понеже и тя е професор от Скопския университет по конституционно право, между тримата се бил получил „истински академичен разговор“. Виж ти, интелектуалци в действие, които, между другото, били споменали и общи инвестиционни проекти, които двете бивши югорепублики да изграждат. Имат си хората приказката, защо да не градят заедно?

Въпросът е: ние къде сме? Щом като епопея като Илинденско-Преображенското въстание не може да ни сближи, а още повече ни разделя, какво да говорим. Май ще си останем с романтиката на онази прословута фраза, която ми послужи за заглавие: „Илинден, мамо, Илинден, а за българите в Македония Великден!“
Честит празник на патерица!