Един от проблемите, които стои не само пред Българи, но и редица европейски държави, е как да се спре или поне намали кражбата на фирми. Често, когато става дума за правни практики, България черпи опит от Германия. Каква е практиката във Федералната република и въобще в Европа и къде се разминава с установените правила и норми у нас? Отговор на този въпрос дадоха участниците в провелия се в неделя семинар в София – „Европейски практики при предотвратяване кражбите на фирми”.
Въпросът има
три важни момента
според Рихард Бок – заместник-председател на Нотариалната камара на Германия. Първото е често пренебрегваната конституционна проблематика за подаване на заявления към публични регистри от всеки един. Вторият момент са стандартите в някои европейски държави и третият са техническите предпоставки, които са необходими, за да се води сигурен регистър.
Конституционният проблем
се състои в това, че в някои държави, като например Великобритания Търговският регистър има по-скоро информационен характер, който не гарантира вярност. Когато се получи извлечение да даден документ, от него властите, и в частност нотариусите, не могат да бъдат сигурни дори дали въпросното дружество, в което трябва да се извърши промяна, съществува. „Междувременно то може да е прекратило дейност, но този момент да не е вписан в Търговския регистър на Великобритания. За да се избегне този проблем е необходимо да се извърши експертиза, на базата на която нотариусите от други държави, като например Германия, да извършат прехвърлянето на дялове на въпросната компания. Процесът струва скъпо и отнема поне няколко седмици”, обяснява Бок.
В случая разликата между Великобритания и Германия е тази, че в първата Търговския регистър има информационен характер, докато в Германия и редица други държави, той се ползва с публично доверие, т.е. властите, и в частност нотариусите, могат да се доверят на информацията в него и да извършат дялово прехвърляне на фирми.
„Интересно е да се отбележи, че в момента Англия е обявила за приватизация, т.е. продава, своя Регистър за 1.2 млрд. EUR. Това е далеч от нашите представи, но се случва. При нас (Германия) регистърът се ползва с публично доверие. Регистрите, на база на които може да се загуби имуществото, трябва да гарантират абсолютната вярност, т.е. необходимо е да са правилни и задължение на държавата е да направи всичко, за да гарантира верността на тези регистри”, допълва Бок.
Друг важен момент са заявленията
Те са първата стъпка за вписване в регистъра и са предпоставка за верността. Според Бок, проблемът в България е, че освен нотариусите и други групи лица имат право да подават заявления към Търговския регистър. „Тези групи не са служебни лица, не са публични лица, като нотариусите, например. Те не подлежат на държавния надзор, докато нотариусите се надзирават от държавата, а другите професионални групи не се контролират от нея, а само от своите Камари, което не е достатъчно”, заявява Бок.
Юридическият и конституционен проблем в България е, че съществува намеса в правото на собственост чрез създаването на добросъвестно придобиване в гражданския кодекс. „Но конституционно сигурната предпоставка зад тази цел не е изпълнена в пълен обхват. В Германия при процедура на вписване, т.е. молба от определени групи, които не са официални служебни лица, е противоконституционно деяние, тъй като правото на намеса не е достатъчно дефинирана”, обяснява Бок и смята, че е за уеднаквяването на стандартите е необходима законова намеса.
Наличието на сигурен регистър е изключително важно поради два факта. Първият е, че точно се знае кой каква собственост има и при наличието на 1 милион ООД (както е в Германия и те са гръбнака на икономиката) е важно учредяването и простъпването да има нотариална заверка. Другият момент е, че изрядния процес на регистриране на фирма води до по-малко съдебни спорове, което ако не е така би затруднило работата на редица фирми и като следствие би затормозило развитието на икономиката.
Техническият аспект (самото вписване) има все по-голяма важност
отчитайки бързото навлизане на високите технологии. В Германия то се извършва по електронен път от 2007 г. „Електронното съобщение от нотариуса към Регистъра трябва да са кодирани от началото до края. Това кодиране на съобщенията от гл.т. на нотариуса се гарантира чрез квалифициран електронен подпис. Този подпис се поставя върху документа, който се изпраща електронно. За целта е небоходимо нотариусът да притежава карта за подпис. В много държави тези карти на нотариусите се предоставят от самите Нотариални камари. Така се гарантира, че неправомерни лица не могат да получат достъп до системата”, обяснява Бок. Системата се поддържа от 40 IT специалисти.