Турският президент се извини на руския президент. Израел и Турция официално се помириха след няколкогодишни влошени отношения. Немски депутати дадоха на съд турския президент за престъпления срещу човечеството, а той пък забрани на немски политици да стъпват във военната база „Инджирлик“ заради арменската резолюция.
И така – Турция, Русия, Израел, Германия... В центъра е Таип Реджеп Ердоган. Има ли връзка между тези събития, които се случиха на фона на най-големия европейски трус по скалата на политическия Рихтер - Brexit? Естествено, че има. Валят извинения в писмена форма с ключовата дума - компенсация, а енергийният бизнес отново взе да гледа в бъдещето на потоците.
Толкова било лесно в международните отношения. Просто пишеш писмо, в което се извиняваш, предлагаш компенсация и продължаваш. Световната дипломатическа практика между впрочем е пълна с примери от епистоларния жанр и писма, които пълнят учебниците по история. До тях винаги се стига, когато е налице ситуацията "като не можем да си говорим, ще си пишем, пък после пак ще си говорим“.
Реджеп Ердоган се почувства опасно изолиран – политически и икономически. Владимир Путин е наясно с финансовия капан на санкциите. Бенямин Нетаняху разбира от политически сделки, които носят сигурност. Ангела Меркел пък се чуди как да успокои германския бизнес по отношение на Русия, как да запази привилегированите си отношения с Израел, и как да нормализира султанските мераци на Ердоган.
Преди години Хенри Кисинджър се изказа така:„...Искам да кажа, че истинското изпитание за една политика е постигането на крайната ѝ цел, а не възторженото ѝ начало.” Прав е. Лошата политика винаги води до неизгодни компенсации.