Италианският вестник „Ла Стампа” наскоро разкри, че беларуската дипломация използва видеоигра, за да обучава своите служители. НАТО също. Геополитически симулатор, в който играчът избира коя страна иска да управлява и по какъв начин да реши нейния геополитически терзания, както и тези в световен мащаб.
Създателите ѝ са поставили особен акцент върху проблеми като бежанската криза, икономическите предизвикателства и дори предстоящите президентски избори в Америка.
Дали турският президент Реджеп Ердоган вече е изпробвал играта, в която може да избере посока на политиката си и да види какви ще са ефектът и последствията? На кръстопътя между Изтока и Запада, държавният глава повече от всякога се нуждае от правилно решение за себе си и своя народ. За негово съжаление, обаче, има право само на един ход и на нито една грешка. Световната политическа арена не е игра, в която можеш да се препънеш, а след това, с нов никнейм, да пробваш различен подход .
Турция, която е мост, свързващ Изтока и Запада, за пореден път е изправена на кръстопът. Нощта на 15 юли обля улиците на страната в кръв, а опитът за военен преврат начерта тъмните хоризонти на турската вътрешна сцена – мащабни преследвания на гюленистите, масови чистки и арести, репресии, погазване на демократични принципи.
Опитът за военен метеж обаче начерта и външнополитическите хоризонти на страната. В един момент Съединените американски щати – дългогодишен приятел на Турция – се превърнаха, ако не във враг, то в зложелател на турския народ. За турците – милиони от които излязоха по улиците на страната в подкрепа към Ердоган – отказът за екстрадиране на Гюлен е знак, че американците са организирали преврата. Докога ще чакаме, се питат в южната ни съседка.
Неотдавнашното посещение на Ердоган в Санкт Петербург беляза бързото възстановяване на дипломатическите отношения с Русия, които също толкова бързо се сринаха заради свалянето на руския бомбардировач. Москва първа оказа подкрепа на Ердоган след опита за преврат и се появи информация, че именно руското разузнаване е предупредило турските си колеги за пуча.
Някои западни лидери изразиха притесненията си от това затопляне. Геостратегическата позиция на Турция в кризисни година като тази я прави важен партньор на Европейския съюз – особено на фона на бежанската криза – и подобни опасения са основателни. Може ли обаче Анкара да си позволи да обърне гръб на западните си съюзници, от които и тя – както и те – има не само полза, но и зависимост.
Отговорът към този момент е по-скоро отрицателен. Ръкостискането с Путин е жест към Запада, че Турция е силна, но не и жест, че тя е променила стратегическата си насока. За Турция е важно да балансира и да бъде в приятелски отношения както с Брюксел, така и с Москва. „Турция се движи в собствената си ос”, заяви турският вицепремиер Нуман Куртулмуш, опровергавайки твърденията, че е поела в посока, отдалечаваща я от Запада.
„След всички трудности, Турция се е научила да плува в собствените си води. Страната може да поеме във всяка една посока, която желае”, смята колумнистът от „Дейли Сабах” Мелих Алтънок.
Между Изтока и Запада, Турция изглежда избра... Турция.