Анализ на Харолд Джеймс за Project Syndicate.
Харолд Джеймс е професор по история и международни отношения в университета в Принстън
"Brexit означава Brexit," заяви новият министър-председател на Обединеното кралство Тереза Мей. Това е прост и мощен лозунг, който изпраща ясно съобщение до всички, които таяха надежда за преоценка на резултатите от референдума през юни. Вече е доста ясно, че Обединеното кралство ще напусне Европейския съюз. Но дотам свършва яснотата.
Когато Шарл де Гол стоеше на балкона на губернатора в Алжир на 04 юни 1958 г., той прокламира пред тълпа от френските алжирски преселници, "Je vous ai compris " ( "Аз ви разбрах!"). В рамките на няколко години, той ще договори алжирската независимост, вбесявайки същите тези заселници. "Разбирам," се оказа, че няма същото значение като "съчувствам."
Олимпийските игри през 2016 г.
Игрите на управлението
Защо толкова много управленчески институции, като започнем от Олимпиадата и стигнем до ЕС, са изпаднали в немилост? Бари Айхенгрийн, Кармен Райнхарт, Хавиер Солана, както и други сътрудници на Project Syndicate се обръщат към световната криза на легитимността.
"Твърд" Brexit ще доведе до прекъсването на всички съществуващи връзки между Великобритания и ЕС: без повече вноски към общия бюджет и край на свободна мобилност на труда. Тази позиция предполага, че Европа е в икономически и културен упадък, и по този начин следователно няма какво повече да предложи на Великобритания, като ще има много повече ползи от задълбочаване на връзката си с, да речем, развиващите се икономики в Азия и Южна Америка. "Твърдият" Brexit е, по същество, ампутация.
"Мекият" Brexit ще отрази мнението, че Великобритания все още е част от Европа, и че все още има какво да спечелят от близката си връзка с ЕС. Отношенията зависят от отворения режим към чуждестранните работници - квалифицирани и неквалифицирани, както и от гладките капиталови потоци. Великобритания трябва да продължи да играе по правилата на ЕС и да гарантира, че икономическите и политическите отношения с Европа остават в центъра на британската политика.
Такава мека Brexit стратегия ще се равнява на триумф на реалистичния светоглед над самоунищожителната перспектива подкрепяща неправдоподобното понятие за суверенитет. Тя е по-добрият вариант, когато става въпрос за Великобритания. Но има сериозни пречки за правенето на един такъв избор.
"Мек" Brexit, в настоящия контекст, не би се различавал много от компромиса, който правителството на бившия премиер Дейвид Камерън договори с ЕС през февруари. А именно сделката, която 51,9% от гласоподавателите във Великобритания отхвърлиха през юни. Като част от нея, ЕС признава възможността на няколко валути в рамките на Съюза, наред с правото на Обединеното кралство, да поставя временни ограничения на социалните помощи, които насърчават миграцията. Тази "аварийна спирачка" на миграцията, с "мекия" Brexit ще бъде удължена, докато не стане перманентна.
Едно ефективно "меко" Brexit-съгласие ще трябва да премине отвъд рамките на тези проблеми, за да определи окончателно връзката на Великобритания с Европа. Това ще изисква не само дълбока емоционална оценка в сърцата на британците, но също така и създаването на ясна визия за това какво всъщност е Европа в момента.
Връзката на Великобритания с Европа отдавна е половинчата. "Ние сме с Европа, но не и част от нея," Уинстън Чърчил заявява пред Камарата на общините през 1953 г. по време на дискусия за планиране на Европейска общност за отбрана. "Ние сме свързани, но не комбинирани. Ние сме заинтересовани и свързани с тях, но не и погълнати от тях. "
Това изглежда да се отрази на позицията - изразена от Камерън и бившия министър на финансите Джордж Озбърн - които помогнаха да се подгрее сцената за същинския Brexit.
В отговор на кризата с еврото, те влязоха в спора, че Европа се нуждае от повече фискална интеграция, но без Великобритания; няма да има британско финансово участие в спасителните операции на еврото в бъдеще. Солидарността (поне тази, която струва пари) се спря на Ламанша.
Но, по подобие на декларацията на де Гол и насловът на Мей, така и отчетите на Чърчил използват езика на политическата неяснота. И привържениците, и противниците на Brexit-а се обръщат към духа на Чърчил по време на кампанията за референдума. Най-разумното тълкувание на ситуацията, донякъде изненадващо, бе обобщено от Борис Джонсън, ръководител на кампанията по Брекзит-а и нов външен министър на Великобритания: що се отнася до Европа, Чърчил бе "за" това да получи тортата си - и "за" след това да си я изяде.
Във всеки случай, проблемът за определянето на Европа остава актуален. Зависи ли оцеляването на ЕС от по-дълбокото и по-тясно интегриране на определено ядро от страни? За хората, които смятат така, особено във Франция и Германия, Brexit дава възможност да се рационализират и да се изяснят правилата, наред с целта на играта.
Но други предпочитат да поддържат някаква степен на неопределеност, което улеснява консенсуса по сложните въпроси и помага за запазването на лидерите на власт. Германският канцлер Ангела Меркел попада в тази категория, което я прави своеобразен континентален колега на Мей. Тази стратегия за използване на неяснотата за създаване на коренно различни политически системи, дори и да убеди мнозинството да подкрепи решенията на малкото - ще продължи винаги да възпрепятства усилията за определянето на Европа, като по този начин се подкопава и договарянето на "мекия" Brexit ,
Британците се чувстват доста удобно, когато се намират в подобна неяснота. Според Емпсон, неяснотата предполага възможност, а алтернативните възгледи могат да се вземат, "без едностранен погрешен прочит." От изявлението, което разкрива "сложната" перспектива на автора, който подчертава основно противоречие в съзнанието си, поетичните неясноти на Емпсон със сигурност не изглеждат не на място и в политиката - особено ако касае британските политици в днешно време. Въпросът сега е дали 27-те източника на неопределеност в Европа могат да понесат 28-ия.
Превод: Теодор Николов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.