Наскоро бе дадено начало на операция „Ефратски щит” в северната част на Сирия. Турската армия, подкрепена по въздух от изтребители, предприе офанзива за прочистване на терористичните елементи в районите около своята граница.
Защо обаче турските танкове атакуваха точно сега и какво целят да постигнат? В сложната геополитическа вселена няма случайни неща. Първо е редно да бъде даден отговор срещу кого се сражава Анкара.
Турските въоръжени сили обявиха, че искат да прочистят Джараблус от присъствието на „Ислямска държава”. Логистичен център на джихадистите близо до турската граница със сигурност не се нрави на турците.
Освен „Ислямска държава”, обаче, Анкара е притеснена и от военното присъствие в региона на сирийските кюрди. В хода на офанзивата Вашингтон призова натовските си съюзници да избягват сблъсъци със Силите за защита на народа (YPG) – обявена за терористична организация в Турция.
Специалните турски части имат една основна стратегическа мисъл в главата си – да не позволят на кюрдите, тръгнали на запад от река Ефрат, да завземат зоната, от която са били изгонени ислямистите. Заради тези притеснения се стигна и до размяна на реплики по оста Анкара – Вашингтон заради US подкрепата към кюрдите. Отношенията между Ердоган и Обама са всичко друго, но не и перфектни след опита за военен пуч и искането за екстрадиция Фетхулах Гюлен.
От ключово значение е какво ще стане с района, прочистен от присъствието на джихадистите. Зоната трудно може да бъде постоянно опазена заради предпазливостта на НАТО да се намеси – избягвайки челен сблъсък с Русия – и нежеланието на САЩ да променят рязко курса на сирийската си политика непосредствено преди президентските избори.
Турските танкове преминаха на сирийска територия, но Анкара трябва да бъде предпазлива докъде ще стигнат те. Разширяването на периметъра на „Ефратски щит” може да промени дипломатическия климат. Кремъл призова турците да нанесат удари само по „Ислямска държава”, докато американците продължават да следят под лупа залповете на натовските си колеги. Иран също следи случващото се.
Вторият важен въпрос е защо турската армия реши да атакува точно в този момент? Турски танкове на сирийска територия - седмици след като турски танкове блокираха моста на Босфора в кървавата нощ на преврата. Метежът бе потушен, но остана ехото от него. Реджеп Ердоган и турската армия искат да покажат, че са силни в тези турбулентни времена. Хиляди военнослужещи бяха отстранени от длъжност заради подозрения, че са свързани с организацията на Фетхулах Гюлен „Фето”.
Земетресението в турската армия бе силно, а вторичните трусове още не са утихнали. Ердоган обаче иска да покаже, че държи здраво юздите на армията, контролира случващото се и по-силен от всякога. Турската армия цели да бъде постигнат и друг ефект – ясен сигнал към Запада и оборване на твърденията, че Анкара подкрепя „Ислямска държава“.
Офанзивата в Сирия нямаше да бъде възможна без дипломатическото сближаване с Русия – месеци след свалянето на руския бомбардировач. Турските танкове на сирийска територия обаче трябва да „стъпват” внимателно. Една грешна стъпка ще изостри още повече военната и дипломатическа усложненост на сирийския конфликт.
В него глас надигат различни групировки, техните въоръжени крила, опозиционни групи и страни, следващи своята стратегия.
В тази геополитическата вселена планетата Турция следва собствената си орбита и интереси. В Сирия обаче, опасните астероиди са повече от танковете...