Асен Генов от "Протестна мрежа" изрази в телевизионното студио неудовлетворението си от предпазливото възмущение на външният ни министър Даниел Митов. Поводът - думите на новоизбрания руски депутат Пьотр Толстой, който в делови дух заяви, че просто ще изкупят цялата територия на България, като израз на добросъседски отношения. В компанията на своята "слабост", съветникът на Живков, Костадин Чакъров, Генов коментира постинга на Митов във фейсбук. Министърът написа там, че това изказване е арогантно и категорично погрешно, но според него не е официална руска позиция и затова нямало смисъл да я коментира. Ако и руснаците не го направели, значи и те мислели като Митов и не си струвало институциите да се занимават с казаното от Толстой.
Тези, които са очаквали официално изявление от кабинета, в което властта да излезе с остро и категорично становище по случая или пък да прати протестна нота до руското посолство заради вербалната агресия, пропускат нещо съществено.
Първо, не сме 2015 г., а в политиката нещата се обръщат не за година, а за минути. Ако внукът на класика Лев Николаевич бе казал същото миналата година, върху него щяха да скочат на конче, като бременските музиканти, не само Митов, но и военният министър Ненчев, както и президентът Плевнелиев. Дори Борисов можеше да пустоса руснаците с половин уста. Тогава. Сега е различно и Митов много добре го знае. Премиерът опитва да балансира отношенията с Русия, не защото е влюбен във водката, сельодката и широката руска душа. Да не говорим пък за руската класика. Балансът бе нарушен сериозно и в опитите си да го възстанови, той изглежда като русофил. Което дразни десните и от своя страна му налага да пустоства профилактично "комунистите", да не би онези съвсем да го отпишат като един от тях, както се усеща. Примерно, че навремето направили магистрала "Хемус" само до Витиня, пък той...
А Борисов сляпо вярва, че едни тръби все ще влязат в употреба, както Чехов твърдеше, че рано или късно се случва с пушката на стената. И не само това. Дължим им милиард и двеста милиона лева за ядреното оборудване и няма никакво значение, кой кабинет го е поръчал и кой друг е спрял проекта "Белене" с прословутия гьол. Има решение на съда.
Премиерът се надява и щял да се моли, след частичното плащане от 400 милиона, руснаците поне да ни спрат ежедневната убийствена лихва.
Когато се молиш на лихвар, гледаш да се държиш прилично и мълчаливо си изтърпяваш униженията. Какво странно има?! Разбира се, Митов и останалите министри, непринадлежащи към ГЕРБ, мислят основно за собственото си оцеляване във властта и напоследък са доста обрани в изказа. Прекрасно знаят, че в рамките на няколко часа могат да са опразнили кабинетите си, а и след избори обикновено иде време разделно.
Затова и Трайчо Трайков се държи като момче от предизборния щаб на ГЕРБ. Реформаторите бързо усетиха, че са ядосали премиера със самостоятелна кандидатура за президент и тръгнаха да балансират. Само Кънев е спокоен, защото е свикнал да вирее в конфликтна среда. Какво да се прави - нали наричат политиката изкуство на възможното. Дава много поводи за импровизация.
"Всички щастливи семейства си приличат. Всяко семейство е нещастно посвоему", твърдеше дядото на Пьотр Толстой. Така и с управляващата коалиция.
А устатият внук просто демонстрира политическата незрялост на новоизбран депутат, който смята, че може да говори това, което мисли, плюс вроденото чувство за имперско превъзходство. Понякога може - отнасят го тези, които не са в позиция да протестират.
Предстои да разберем, има ли Мунчо сред управляващите.