Бъдещият ръководител по думите на Путин трябва да е достатъчно млад, пише норвежкият вестник „Афтенпостен“.
След като направи чистка в редиците на Кремъл, руският президент начерта новите кронпринцове. Това предизвика нова поразителна дискусия за Русия след Путин, независимо от това дали той ще се кандидатира на следващите избори. Списъкът на тези, които могат да дойдат на власт, много се промени през последните месеци. До следващите президентски избори не остана много време.
Повечето бяха на мнение, че президентските избори в Русия ще се проведат през март 2018 г. и че Владимир Путин отново ще се кандидатира за мандата до 2024 г. Вместо това през есента Путин неочаквано реши изборите за Думата да се състоят на 18 септември, т.е. три месеца по-рано от планирания срок. Това доведе до това предизборната кампания да не продължи дълго, броят на гласувалите да е рекордно нисък, а в Москва да се появят нови и амбициозни политици.
Сега руските аналитици са на мнение, че президентските избори ще се проведат по-рано от планирания срок, т.е. през 2017 г. Изтичане на документи от могъщото руско финансово министерство показват, че за голямо удивление на избирателите Кремъл ще отдели 14 милиарда рубли за провеждане на президентските избори още през следващата година.
Путин смени голяма част от апарата на властта, проведе няколко реформи и назначи нови, млади и лоялни политици. Анонимни източници от Кремъл заявяват, че има реална възможност Путин да не се кандидатира на президентските избори.
Путин е уморен, казват „тези, които го познават“ в разговор с Ройтерс. Ти се замисляш защо Путин е толкова популярен? Ако не го познаваш, ти не знаеш нищо. Така мислят неговите най-големи почитатели.
След изборите Путин недвусмислено заяви кой иска да види като глава на новия парламент. „...ние с (министър-председателя и лидер на партия „Единна Русия“) Дмитрий Анатоливич искаме да помолим да се подкрепи кандидатурата на Вячеслав Викторович (Володин)“, каза Путин. И по този начин въпросът беше решен.
Много руснаци няма да разберат улицата на човека, който в последните пет години беше най-силният човек в Кремъл след Путин. „Сивият кардинал“ Володин беше стратег и тактик. Преди самото начало на предизборната кампания той неочаквано обяви, че се кандидатира за изборите в Думата, макар че този пост предполага по-малко власт. Разликата е в това, че той като ръководител на Думата почти всеки ден ще се появява на телевизионните екрани. Сега той получава шанс да убеди своите критици, че притежава тази харизма, която според мнозина той няма.
Сега той е „номер 2 след Путин“, направи извод в. „Московски комсомолец“. „Той е тежка категория от новия руски елит на властта“, е на мнение „Файненшъл таймс“.
Когато дойде на власт след Путин, западните кореспонденти и либерали приветстваха Дмитрий Медведев. Разочарованието бе голямо, когато той върна властта. В средата на жалката предизборна кампания руските медии буквално се присмяха на Медведев след неудачно представяне пред телевизионните камери. Убедителната победа на изборите укрепи положението му, макар че тази победа се обяснява в значителна степен с подкрепата на Путин, пълния контрол над медиите и използването на целия държавен апарат в избирателната кампания.
Ако Путин по неочаквани лични причини или по здравословни причини изчезне по-рано, Медведев се явява един от тримата най-силни кандидати. „Политически слабият Медведев се явява най-вероятният кандидат. Отчасти заради своята конституционна роля и отчасти заради това, че елитът иска да го види като кандидат, който няма да създава проблеми“, е на мнение британският в. „Телеграф“.
В интервю за „Блумбърг“ през септември Путин каза, че следващият ръководител на Русия трябва да е „достатъчно млад човек, но зрял'. Освен това, той уточни, че хората трябва да го познават. „Като например Дюмин?“, попита журналистът. „изхождам от това, че бъдещият лидер трябва да бъде достатъчно млад човек, но зрял“, каза Путин. Алексей Дюмин (44 г.) има тази особеност, която е определяща за Путин – лоялност и работа в органите по сигурността. Преди 15 години той бе телохранител на Путин. През 2014 г. той ръководеше частите, навлезли в Крим. Тази есен Путин го направи губернатор на Тулска област. С Дюмин като президент Путин може да е сигурен, че ще има щастлив и надежден живот като пенсионер.
Само мисълта, че държавен глава няма да бъде Путин, кара много руснаци да се притесняват. През септември 83% бяха на мнение, че Путин върши добра работа. „Новите избори могат да се състоят още през есента“, пише професорът от МГИМО Валерий Соловей на своята страница във фейсбук. Соловей, който по някои данни има много добри източници в обкръжението на Путин, завява, че в коридорите на Кремъл става дума за „ force majeure“ - с Путин стана нещо непредвидено и това може да промени всичко. Дали това е болест или семейни обстоятелства, Соловей не иска да каже в своето интервю за радио „Свобода“. През тази година Путин се оплака, когато беше забравил да изключи микрофона, че е уморен и не може да спи.
В „контролираната демокрация“ на Путин, в която цялата власт се намира в ръцете на президента, е проблемна неяснотата в реда на приемниците, пише газета.ру. Ако Путин вземе още един мандат, проблемът с предаването на властта няма да изчезне от Русия. Обратно, с всяка година проблемът ще става все по-остър. „Най-голямата дилема на Путин е как да спаси системата, създадена от самия него", пише Ройтерс. Анализаторът Андрей Колесников от Центъра „Карнеги“ в Москва определя всичко нови и млади кандидати „лоялни политически евнуси“. В своя блог Колесников пише, че представителите на новия елит на Путин са относително млади, което съвсем не означава, че те са повече либерални.
Новата дискусия за приемника на Путин може да се окаже, колкото и парадоксално да е това, изгодна за президента и неговите най-големи критици. Бившият собственик на ЮКОС Михаил Хородковский, който е на Запад, се опитва да събере опозиция на Путин и преди две седмици започна кампанията „Без Путин“. В неформалното интернет гласуване лидерски позиции има ловецът на корумпирани Алексей Навални, макар че по настоящем той няма никакви възможности да участва в подобни мероприятия. Много съмнителният съдебен процес го лиши от права да издига кандидатурата си на избори.
Едва ли някой от тях ще бъде следващият президент на Русия.
За Путин може да е изгодно в същото време да заяви, че засега смята всички за и против. Това може да безпокои голяма част от населението на Русия, която на първо място иска стабилност и помни хаоса на „демократичните“ 90-те години с крадливия капитализъм, бедността, войната в Кавказ и мащабните криминални престъпления. Предишните управници на Русия използваха също такива трикове, за да укрепят авторитарната си власт. Иван Грозни и Сталин плашеха своите съвременници с хаос като ги заплашваха, че ще напуснат властта.
Изискванията на Путин новият президент да бъде „млад“ водят до това, че другите силни политици вече не попадат в списъка на приемниците. Министърът на отбраната Сергей Шойгу (61 г.), министърът на външните работи Сергей Лавров (66 г.) и амбициозният кмет на Москва Сергей Собянин (58 г.) принадлежат към старото поколение, пише вестник „Афтенпостен“