„Всичко разрушиха, всичко разграбиха. А какво беше тука…“. Така доскоро народът жалеше за разрушените казарми, спомен от времето, когато бяхме от другата страна на палачинката. Сега обаче същият този народ е притеснен, че сред изтърбушените бивши поделения тук-там има що-годе запазен сграден фонд, макар и във вид, характерен за Алепо. И където след бърз ремонт могат да настанят бежанци.
„Братчед, измазват го, мятат му една боя и ги пускат. А после наше чудо…“. Така се говори в света, обитаван от обикновените хора. Динамични времена. В Югоизточна България още е жив споменът за несбъднатата „Република на младостта“. Това бе романтичното наименование на програмата „Странджа-Сакар“ за съживяване на региона от началото на 80-те години на миналия век. Там бяха привлечени стотици млади семейства и необвързани ентусиасти от цялата страна срещу осигурено жилище, работа и други бонуси. Всичко приключи с края на старата система, но поне някои градчета и селца намазаха с новопостроени обществени сгради, които се ползват и днес.
Задава ли се нов план за съживяване на региона, както и на други западнали краища на страната, този път с движещата сила на бежанската вълна? Стига да има желаещи – да. По-натам, ще го мислим. Когато на 12 август бе приета наредбата на Министерския съвет, според която чужденците със статут на бежанци могат да заживеят в български общини, малцина обърнаха внимание. Едни местеха чадърите по плажа, други си упражняваха остроумието върху първите президентски кандидатури. А проектът на Програмата за интеграция на бежанци бе публикуван за обществено обсъждане още през юни.
Само че общественото обсъждане отдавна не е това, което мнозина си представят – кметът събира в читалището по-ангажираните с местните проблеми граждани, за да обсъдят новото разписание на маршрутките. Проектът бе качен в портала за обществени консултации на Министерския съвет още на 21 юни. Да приемем, че народът няма навик да кисне в сайта на МС, дебнейки за някаква ексклузивна новина, която да промени живота му. Ако там се появи нещо скандално или дискусионно, нормално е поне тези, които се определят за опозиция, да вдигнат врява. Нищо такова не последва през лятото, най-вероятно заради мъртвия сезон. Защо да хабят сериозен коз, стреляйки срещу луната, когато изборите са толкова далече.
Дори когато на 25 септември изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова разказа за новите ангажименти на кметовете във връзка с програмата за трайна интеграция на бежанци у нас, духовете останаха спокойни. А тя представи подробности за ролята и задълженията на общините при настаняването, устройването с жилище, намиране на училище, детска градина и личен лекар за бежанските семейства.
"Няма да се отиде към общини с изчерпан капацитет на социалната инфраструктура, а към общини, които вследствие на демографски тенденции разполагат със свободна такава, за да не се почувства местната общност нито ощетена, нито изместена от когото и да е", заяви тогава Чавдарова.
Кой разбрал - разбрал. Само че по това време всички бяха вторачени в още неизвестната кандидатура на ГЕРБ за президентските избори.
Чак дни по-късно, когато Корнелия Нинова скочи, че има правителствено решение за трайно заселване на бежанци в обезлюдените български общини, напрежението се покачи. И то единствено заради отговора на депутатът от управляващата партия Десислава Атанасова, че това е лъжа и такова решение няма. Пък Нинова вече лъжела по навик.
На това му се вика обществено обсъждане. Е, как няма да си намразят старите казарми хората в обрулените общини. Нищо чудно да предприемат и диверсионни действия, като ги доразрушат, та и основен ремонт да не им помогне.
След като най-напред нееднократно ни бе намеквано, а после казано и в прав текст, че бежанците са може би последният шанс да освежим генофонда си и да спасим демографската картина, нещата започват да се избистрят. Кметове, като този на Елхово, кършат ръце, че всеки втори местен жител е безработен и няма какво да предложат на чужденците. За капак, след като Харманли и Овча купел се вдигнаха на протести, това направиха и самите мигранти. Били излъгани в очакванията си. Един от тях поне имаше доблестта да заяви, че вината не е наша и българите, които негодуват срещу чужденците, го правят с основание.
На фона на всичко това чуваме следното: "Призовах и Джон Кери, и Лавров да намерят лош мир, но мир. Трябва да се установи и зона за сигурност в Либия, за да защитим Италия”, казва Борисов. Той не спира да „строи“ лагери извън външната граница на ЕС, а българските кметове вече не знаят какво става от обществени обсъждания пред хоремага...