Имаше само един положителен аспект на кризата между Турция и Русия, предизвикана от свалянето на руския бомбардировач Су-24 в края на миналата година: възможността да бъде спрян проектът АЕЦ „Аккую“.
Двустранните отношения между двете страни вече са възстановени, а работата по атомната електроцентрала близо до средиземноморския град Мерсин ще тече с още по-бързи темпове, коментира за „Хюриет“ анализаторката Барчин Йънанч.
Стратегическо партньорство между двете страни бе уредено след серия двустранни срещи между лидерите и бизнеса по оста Москва – Анкара. Това означава, че Русия ще извлече облаги в няколко направления, сред които и данъчни облекчения. „Аккую“ е изключително престижен за Русия проект, тъй като „Росатом“ ще построи и управлява съоръжението.
Турция реши да избере модел на атомна централа, който никога до този момент не е използвала, което означава, че ще се изправи пред проблеми, пред които никога не се е изправяла. Готова ли е за подобен сценарий?
Според Центъра за изследване на икономиката и чуждестранните политики (EDAM) едно от най-големите предизвикателства пред турската страна ще е осигуряване на сигурността. Ядрените обекти са от ключово значение за всяка една държава, която ги притежава, и са сред основните цели на терористичните групировки.
Географското разположение на Мерсин (близостта до горещите точки на конфликт) и продължаващите боеве между турските власти и бойците на Кюрдската работническа партия (ПКК) – обявена за терористична организация в южната ни съседка – представляват риск за сигурността на мнозина.
От центъра посочват, че при транспортирането на материалите, които ще се използват в атомната централа, е възможно да бъдат извършени нападения и кражби. Рискът от саботаж е на дневен ред. Получаването на важна информация за атомната инфраструктура също е чувствителна тема, носеща след себе си рискове.
Всичко това изисква тясно сътрудничество между Турция и Русия. За да гарантират на „Росатом“ сигурност и безпрепятствено завършване на АЕЦ „Аккую“, турските власти ще трябва да споделят секретна информация с представителите на компанията. А споделяйки я с нея, те я споделят директно с Кремъл.
Може ли например Турция да сподели важна разузнавателна информация на Русия за ПКК, имайки предвид сътрудничеството между руснаците и Силите за защита на народа (YPG) – които Турция виждат като сирийското крило на ПКК. Нека не забравяме, че Русия позволи на сирийските кюрди да отворят бюро в столицата Москва.
И по-важният въпрос: след като бъде построена АЕЦ „Аккую“, ще може ли Турция да си позволи несъгласие с политиките на Русия или ще се превърне в икономически заложник? Поредна криза между двете страни би застрашила разузнавателното сътрудничество и би поставило живота на милиони в риск.