Една от държавите, която е давана за пример в редица, сфери е малка Швейцария. Нейният опит може да бъде полезен, особено при провеждането на референдум. Целият процес е ясен, точен и ... максимално опростен.
Основното, което трябва да се отбележи е, че в швейцарската традиция става въпрос за споделяне на властта – както на хоризонтално, така и на вертикално ниво. Вертикалното включва общините, кантоните и на върха е федералното правителство. На хоризонтално равнище властта се разделя между народа, парламента, правителството, съдебната власт и медиите. „Дефакто това е една много по-сложна система от дописвания от типа на плебисцита, които се провеждат в България”, обяснява Патрик Трийс, генерален секретар на парламента на кантон Берн.
Плебисцитът се прилага предимно в държавите, които не са свикнали да използват инструментите на пряката демокрация. „Разликата с референдума е, че са инициирани от правителството, т.е. то предлага някакъв въпрос за допитване до народа и тъй като съответното общество няма навика, традицията на пряката демокрация, хората всъщност не гласуват „за” или „против” (като например случая с Brexit), а против правителството”, обяснява Трийс. Референдумът, за разлика от плебисцита, е иницииран от народа, т.е. някаква група или човек има някаква идея, събира подписи в подкрепа на тази идея и тя се подлага на всенародно гласуване.
В Швейцария има и друг инструмент, който може да бъде наречен „вето”. Всяко едно предложение на правителството или парламента на всяко едно ниво – община, кантон и конфедерация, може да бъде подложено на вето, т.е. могат да се съберат подписи, да се проведе допитване и то съответно да бъде прието или отхвърлено от народа или населението на съответната административна единица. „По определени въпроси има задължително вето. Те задължително се подлагат на гласуване. Промени в конституцията и разходи над определена сума е задължително да се подлагат на народно допитване”, пояснява Трийс.
Ключов момент при провеждането на референдум е осведомеността. „Някой би могъл да възрази по повод референдумите, че хората не са достатъчно осведомени по казуса, за който трябва да отидат до урните. Това донякъде е така, но причината е именно, защото хората са свикнали да не ги питат за мнението им и в резултат на това се провеждат и такива референдуми като плебисцити като този във Великобритания (Brexit)”, уточнява генералният секретар на парламента на кантон Берн и допълва: „Защо се предполага, че правителството би било по-наясно с последствията по даден казус, отколкото народът. Напротив – при едно поделяне на властта, както хоризонтално, така и вертикално се предизвиква по-оживен дебат, повече хора мислят заедно и има по-голям шанс да се стигне до някакво решение, отколкото само Бойко Борисов или само Владимир Путин да вземе решение. Защо се предполага, че те са по-способни да го направят това от който и да е друг човек?”.
Честотата на референдумите, които се провеждат играе важна роля при формирането на култура и отношение у народа към референдумите. В Швейцария има определени четири дати за провеждане на такива. Тогава се гласуват между 30 и 40 въпроса. Хората вече са си изградили навика, че ще гласуват. Те ще се осведомят, гласуват и ще бъдат активни. По закон в Швейцария три седмици преди датата на допитването всеки пълнолетен гражданин получава в пощата цялата необходима информация, за да се запознае с въпроса, за който ще гласува и различните тези и аргументи.
„Тук няма особени дебати относно въпросите, които ще се гласуват съвсем скоро, тъй като правителството и парламентът нямат интерес и затова въобще не се говори по темите. Ако по закон държавата е длъжна да изготви такива информационни материали и да ги прати на всеки гражданин, той ще бъде запознат. В Швейцария се провеждат много дискусии, партиите изказват своето мнение по всеки един въпрос, който ще се гласува и така, когато от една страна има навика за редовното провеждане, а от друга – има информационни материали, хората ще бъдат запознати”, обяснява Трийс.
Ако се направи бегъл прочит на резултатите от проведените в Швейцария референдуми, въпреки някои доста странни решения на швейцарския народ, като цяло неговите решения са били по-компетентни и с основание.
Особено важен момент при провеждането на референдум са подписите, които е необходимо да бъдат събрани, за да се инициират. „В България, за да се инициира такъв трябва да се събере огромен брой подписи. Процентно в Швейцария броят им е много по-малък”, уточнява Трийс.
Активността на хората е ключова, когато става дума за референдум. Те трябва да бъдат провокирани (в добрия смисъл на думата) да отидат да гласуват. За целта трябва не само да осъзнаят, че те определят съдбата на държавата, но и да са добре информирани за плюсовете и минусите, гласувайки по един или друг начин. Именно поради това предварителната информираност посредством информационни брошури е много важна, „защото едно лошо решение е по-скъпо, отколкото информационните материали, касаещи даден референдум”, заключава Трийс.
И в крайна сметка, както казва един друг швейцарски политолог професор Урс Атермат, бивш ректор на университета във Фрайбург, „гражданското общество трябва да е в основата на държавата“.