След като бе теглена чертата на резултатите от първия тур, стана ясно, че са оформени три големи групи избиратели, които реално ще решат, кой да е новият ни Президент. Обединените патриоти събраха половин милион гласа за кандидата си Красимир Каракачанов. Дебютиралото на избори ново трио „Патриоти“ публично и официално не насочва избирателите си към никого от класираните за втория тур. А и сякаш патриотите видимо са безразлични към крайния резултат. Няма и с какво да бъдат изкушени, тъй като си постлаха добре за следващите парламентарни избори, когато и да са те. А и с какво да ги изкуши Борисов – ако искаха министерски кресла, щяха отдавна да са го заявили. Реално те дават повече на управляващите, отколкото получават – не консумират никаква власт. А и какви министри да искат?! За какво да купуват фабрика на 8 септември, когато независимо от резултата на балотажа е ясно, че няма как този четиригодишен цикъл да бъде доизбутан тихо и кротко.
Патиротите трудно ще бъдат и притиснати – делата срещу Волен Сидеров минаха, а единствен той от тримата е способен да мобилизира и евентуално да пренасочи привържениците си в посока, която те не припознават като своя. При тях сега е време за сладка равносметка. Красимир Каракачанов изглежда видимо доволен, а чешитът Валери Симеонов, маркиращ дясното крило на Патриотичния фронт, също се отдалечи от микрофоните. Особено след като пресоли манджата с употребата на огнестрелно оръжие и водни оръдия по границата. А Каракачанов напълно се опази от говоренето на глупости през кампанията и дори предвидливо сгъна листа със спорната тема за задължителната наборна служба.
За къде да бързат патриотите и за какво са им необходими резки движения – в следващият парламент са орисани да имат огромна парламентарна група, както и министри в нов кабинет. Ако пък нещо не са на кеф, могат и да бутнат кабинета. Но те няма вечно да се дърпат от шефските места, а бежанската криза остава актуална без краен срок. Без влиянието на тримата лидери, пред гласувалите за Каракачанов се очертават три пътя – немалка част от тях няма да иде втори път до урните, доволни от първия тур, а и отметнали задължителния вот. Останалите най-вероятно ще дадат осезаемо рамо на Радев. Обяснението е елементарно.
Ако високият резултат за воеводата е бил предизвикан от страха от бежанци и обещаните мерки срещу евентуалната им инвазия, то естествено е надеждата за закрила да се прехвърли върху генерал, макар и приземил се, отколкото върху жена с профила на парламентарната шефка. Пагон срещу жилетка – изберете сами.
Като втора солидна група свободни избиратели се очертават гласувалите за Веселин Марешки 400 000. Може да е солидна и внушителна като бройка, но не и монолитна. Тези хора не са подвластни на никакви директиви, партийна дисциплина и идеологически прадразсъдъци, и реално са напълно неуправляеми. Това дори Марешки го съзнава. Затова и призивите му за балотажа звучат някак нуверено и приглушено. Той се опасява, че ако ги призове по-ясно да подкрепят Цачева, социологията накрая може да покаже, че неговите не са го послушали. И така ще си развали кефа от неочакваното, но престижно четвърто място.
А и колко негови са всъщност тези избиратели. Първата им среща може да се окаже и последна. Сега се срещнаха случайно заради двадесет стотинки намаление на горивото и левче на антибиотика. А до другия път кой знае какво ще му щукне на Марешки. Може и да не измисли по-притегателна оферта. Тези 400 000 вече не са негови избиратели. Те ще гласуват шарено или въобще няма да гласуват – вероятно в равни пропорции за трите възможности.
Дори някои да свържат картела за горива с БСП, както обясни Марешки, минавайки през вицето на Радев Илиана Йотова, сочена за дясна ръка на Овчаров, който пък работил за Лукойл, май става твърде сложно. Тези хора са гласували с девиза „купувам изгодно и не ми дреме за никого“. Тяхната подкрепа за бензиновия фокусник вече е издухана през ауспусите на личните им автомобили. Ако догодина Бисер Петното отвори по-евтина верига, ще се наредят при него. А да не забравяме, че борбата на Марешки с картела, както и „феноменът“ с цените на горивата му, се осъществиха пред благосклонния поглед на премиера, през чието управление пък въпросният картел зачерви бузи. Прекрасно знаем, че без санкция от Борисов дори петлите сутрин не са сигурни дали да кукуригат.
Третата група, която ще има решаваща роля на балотажа са негласувалите близо два милиона на първия тур. Тя се разделя на няколко подгрупи. Първата е на отвратените и непукистите, които ще приемат хладнокръвно края на първия етап от пасивната си дерегистрация. Втората е на тези, които смятат, че „Бойко заслужава урок“ и очакват балотажа, за да му го дадат. Третата е на гласуващите по принцип за десен кандидат, но само, когато надвисне опасност „да се върнат комунистите“. А сега имаме подобна ситуация. Четвъртата и последна е на тези, които ще гласуват, защото е задължително. Тук могат да ползват новото квадратче, да дописват кандидати като Арсен Венгер и Юрген Клоп, но и да дадат вот за управляващите, „за да им се махне по-бързо от главата“ целия нов казус.
Накрая, но не на последно място, е хубаво да отчетем и наличието на една скрита група от над 3,5 милиона, гласували на Референдума. Много от тях са озадачени, разгневени или просто разочаровани от нищожния брой гласове, които не му позволиха да се превърне автоматично в закон. Дали част от тях пък не е готова на втори протестен вот. Слави Трифонов вече излезе с изявление, че е налице чудовищна манипулация, а от ГЕРБ и БСП побързаха да уверят народа, че при парламентарното разглеждане на трите решения, ще дадат подкрепата си.
Кой се съмнява, че поне до балотажа ще бъде така. А резултатът от него си остава забулен в пълна мъгла.