Голяма работа е фейсбук. Седиш си в къщи, жулиш ракия, децата реват, жената кълне, а ти конструираш служебен кабинет. Както каза Плевнелиев, сега всички го правят, само президентът – не. Ами, като имаме възможност – правим го. То кой ли не се пробва на тая държава. По метода на изключването вадим от списъка Илиана Раева – тя сама си каза без никой да я пита, че отказала да бъде спортен министър. Клетият Наско Сираков – заради безспирните телевизионни изяви на половинката си, по неволя му се налага да разбере, откъде се пуска пералнята.
Митьо Пищова, подобно на премиера, остана неразбран на изборите. Приятелят му Тръмп, с когото според Митьо са яли и пили в Драгалевци покрай общия им проект „Мис Свят Вселена“, победи. Но и той се сблъска с черна неблагодарност – вместо овации, започнаха протести. Неблагодарността явно е заложена у нас – статистиката сочи, че под един процент от родените с цезарово сечение носят името Цезар. А Робърт де Ниро на стари години си създаде битови неуредици – щял да емигрира заради Тръмп. Така обещал. Като Бойко. Мъже на честта, какво да ги правиш. Орнела Мути пък заживяла в панелка в Москва. Надвили са си на масрафа те с пресния руснак Депардийо, та се чудят как да запълват пенсионерските си делници. Ако Пищова е толкова близък с Тръмп, може да свърши нещо страшно полезно за измъчения ни народ – да уреди наши строители да вдигат стената с Мексико. Говори се, че вече работи по въпроса. Задължителния им инструктаж на всяка цена трябва да включва предупреждение, че е страшно важно, от коя страна ще се намират, когато завършват обекта. Ако залитнат към текилата, то си е за тях.
Така и така отворихме дума за строителни обекти, не можем да не отбележим, че санирането наистина спря в момента, в който ЦИК обяви крайните резултати от президентските избори. Значи Хитлер е бил прав, както пише из подлезите и онова предупреждение за края на санирането, случайно или не, се сбъдна. Един милиард лева се оказаха усвоени, а народецът остана с усещането, че му показват един и същ блок от четири различни посоки. Няма мърдане обаче – на Лили Павлова не й се ходело в прокуратурата. Още само един лев за фибран над похарчения милиард и щяла да се вкара в беля.
Дали и се ходи или не – цялото правителство в оставка бе привикано там, заради ваксините на Москов. Здравният министър, който се нуждаеше от лостовете на властта, за да реализира идеите си, се оказа най-трагическата фигура от отбора в оставка. Освен с поста и реформата, се раздели и с приятеля си Радан. А само преди година му честитеше: „Ваше превъзходителство, Плевен падна!“. Тогава Бойко им се ядоса, но не достатъчно. Сега обаче сам потопи кораба, барабар с коалиционните партньори, дето обсъждаха библиотеката му. Да видим кой ще има сили да се добере до брега. След като здравната реформа се върна на изходна позиция, дойде време сами да лекуваме душите си. Имайте предвид, че това може да увреди сериозно черния ви дроб.
Зам.-министър на име Шарков да коментира крастата в бежанския център в Харманли?! Това най-малкото буди подозрение. Тука има нещо, би възкликнала средната класа в Грълска падина. Как да не мисли редовият нашенец, че в политиката има голям келепир, щом двайст и кусур човека наведнъж опитаха да станат президенти на една-единствена страна. А какво да кажем за кмета на Никола Козлево? Разследващият репортер Васил Иванов го изпече бавно и мъчително на шиш, защото карал в работно време общински служители да работят на частния му магазин в Шумен. И някак между другото се спомена, че това е бивш хипермаркет, купен от кмета за джобни пари – някакви си милион и половина лева. Как да няма келепир в политиката, щом кмет на община, за чието съществуване повечето зрители нe подозираха, може да извади подобна сума.
„Имаше буфосинхронисти едно време – синхронизират, но не пеят“, обясни бардът Веселин Маринов в „Пееш или лъжеш“. В подобен синхрон кмет и подчинени не пропяха пред напористия репортер. Благодарни жители дори спретнаха митинг в защита на управника. Те си знаят, нали те са си го избирали.
Прекрасният по принцип Ден на християнското семейство бе помрачен от скръбна вест, хвърлила в смут и тъга целокупната ни общественост. Изгоря автопаркът на семейство Баневи и най-вече прочутият майбах. И семейството тръгна по телевизите да търси съчувствие, с което още повече депресира народа. А подобни вести трябва да се поднасят деликатно. Защо синоптикът Емил Чолаков си губи времето с прогнозата за времето, вместо да чете новините на централната емисия? Така зрителите ще приемат с присмех и дори кикот и най-трагичната вест – катастрофи, убийства, земетресения, аварии, други сакатлъци. Навремето отегчените от новините за петилетните планове, засяването на есенниците и старците от политбюро, слушаха невъзвращенците по „Свободна Европа“ и Би Би Си. Сега отегчените от дневния ред, наложен от медиите, надават ухо за невъзвращенеца от Белград. Всяко време с дисидентите си…