„Ама господа германци, тоя не е българин. Тоя е циганин.“ Това доста гузно промълвяват повечето български граждани през последните дни.
Преди една седмица в Германия излезе видео, на което се вижда как мъж рита в гърба жена, просвайки я по стълбите на метрото в Берлин. Първоначално се смяташе, че извършителят и неговите придружители са бежанци. Това ни даде прекрасен повод отново да поругаем върху „пришълците от Изтока“.
След това обаче стана ясна неприятната истина, че нападателите са българи и ни стана гузно. После се разбра, че извършителят е от ромската махала във Варна и си отдъхнахме. Важното е, че той е циганин. Тоест не е баш българин. Абе направо не е българин. Така, че ние отговорност за него не носим. Ако може Бойко Борисов още утре да изпрати Фалкона до Берлин, за да бъдат разпръснати флайъри, на които да пише: „Тоя не е българин. Тоя е циганин. Verstehen!“.
Колкото и да не ни се иска обаче, този случай извади на преден план един проблем, който нашето общество има и той е вкоренен вътре в него. Колкото и да ни се иска да третираме циганите си като един вид врани в курника на бройлерите, те са си наши. Цигани, ама български. Реално погледнато случаи като този тежат и на съвестта на нашата държава, колкото и да не ни се иска да е така.
Германците се шокираха от един ритник в гърба в метрото. А какво да кажат нашите баби и дядовци, чиито домове по селата ежедневно биват обирани от братята, дето формално са роми, ама иначе ги наричаме цигани? Какво да кажат учителите, които не могат да си позволят да оставят ромчетата да повтарят, защото те имат по специфични учебни нужди и защото училищата имат нужда от делегирания бюджет.
Общо взето германците са видели само малко от това, което ние тук виждаме ежедневно. Интересно обаче защо, когато кирливите ни ризи се покажат навън се възмущаваме, а когато става тук, приемаме калта като част от пейзажа?
Ромите са българи, които държавата обича да държи в курника. Интересно как стотици милиони потънаха за интеграция, а повечето от ромите още си живеят отцепени в гета и раждат на по 15 години? Как така голяма част от тях продължават да са необразовани и да живеят на социални помощи?
Ние обичаме да ги обвиняваме, че не работят, ама реално погледнато какво да работи човек, който има завършен 4-ти клас. Овчарите и свинарите са все по-малко търсени по селата.
Кофти истината е, че държавата обича да държи ромите на тоя хал. Те са най-лесния източник на гласове . Не знаят за кого гласуват, нито питат. Те вярно пускат бюлетина, докато контрольорите не ги проверяват в градския транспорт и сметките за вода и ток не са задължителни.
Те са лошите деца, към които ние сме добрички, защото те имат нужда от любов. Ама тая любов е фалшива любов. Тя покварява, а не обогатява.
Колкото и да се успокояваме с това, че ромите не са българи, те растат на брой, докато ние се топим. Може да ни е гадно, ама е редно да се запитаме дали това, което виждаме в метрото в Берлин и в квартал „Максуда“, не е нашето бъдеще.
Ние, или по-скоро държавата, толерира едно лошо поведение. Ние държавата ли сме? После се правим, че не виждаме последиците. След това случващото се в нашата кочина се прехвърля навън. Нашето може да си е кочина, ами ние обичаме да го представяме като дворец. Не ни харесва някой чужденец да разбира, че става въпрос за кочина.
Естествено, че не всички роми са лоши или нещо такова. Има и такива, които се образоват или които дори без образование бачкат като луди по строежи и си плащат данъците. Проблемът е, че ние не можем да се справим с проблемните елементи. По-лесно ни е да си мислим, че те не са българи. Лошото е, че докато не станат и продължат да си бъдат цигани, в Германия ще ни мятат по една майна. Въпросът е какво ще направим ние?
В Берлин обаче не искат българската „Максуда“ в своето метро. И май са прави.