Кипър винаги е бил един от центровете на цивилизацията в Средиземноморието. Легендата разказва, че в района се води битката между Зевс и неговия баща Кронос. По – любопитното е, че гръцката богиня на любовта се ражда край брега на кипърския град Пафос.
Тази седмица в Женева приключи поредният етап от преговорите за обединение на Кипър. Форумът беше открит от новия генерален секретар на ООН Антониу Гутериш. В сряда кипърският президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ за първи път си размениха карти, очертаващи вижданията им за зоните, които гръцката и турската общност ще контролират в предвижданата бъдеща федерация. Анализатори обаче са скептични, че нейното създаване е близко.
От 43 години островът на Афродита е разделен между турската и гръцката общност.
Военният преврат от 15 юли 1974 г.,
организиран от тогавашната военна хунта в Атина и насочен против законното кипърско правителство, послужва на Турция като дългоочакван предлог за окупиране на острова. На 20 юли 1974 г. в нарушение на Устава на ООН и всички принципи на международните отношения в Кипър нахлуват турски войски. В резултат на това биват окупирани 36,2% от територията на Република Кипър, акт осъден като грубо нарушение на международното право и хартата на ООН.
Турция, която се намира на 74 км разстояние от бреговете на Кипър, игнорира многобройни резолюции на ООН, които призовават към оттегляне на войските й от Кипър.
В резултат на инвазията 1474 души са безследно изчезнали. За съдбата на тези гръцки кипърци, които се смятат за безследно изчезнали, с изключение на един незначителен брой, все още няма отговор или каквато и да е информация. Турция категорично отказва съдействие по този често хуманитарен въпрос.
В същото време на острова на Афродита и до днес е разположена 43-хилядна турска войска. С цел промяна на демографската структура постепенно, в продължение на години, биват заселвани турци, предимно от Анадола. Броят на заселниците е 160 хиляди. Може да се каже, че общата численост на турските войници и преселници вече надвишава броя на останалото коренно турско-кипърско население.
Но защо Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ си размениха карти?
Кипърските турци контролират 37 % от Острова на Афродита. Според кипърски медии Никозия би била готова да им предостави 28,2% от бъдещата държава. В същото време Турция иска 29,2 %.
Говорителят на кипърското правителство Никос Христодулидис призна, че картата, представена от турската страна, остава в границите на 29,2 процента. Но има части и аспекти, които не ни удовлетворяват, с други думи, това не е удовлетворяващо като краен резултат, добави говорителят.
Все пак разменените карти се основават върху принципа за размяна на територии, които имат население от около един милион жители. Голяма част от тях са кипърски гърци.
Анализатори посочват, че определянето на границите на съставните части ще позволи също да се разгледат процесите за реституция или компенсация.
Все пак размяната на конкретни предложения, договорени след 18 месеца на преговори е стъпка напред.
Постигането на компромис е трудно. Това го доказва историята на Кипър. През 2004 г. мнозинството кипърски турци подкрепиха план на ООН за обединение на острова, но кипърските гърци го отхвърлиха.
В момента само гръцката част е член на ЕС. Това обяснява желанието на турската част за обединение, а гърците да са предпазливи. Лъчът надежда е, че разговорите ще продължат на експертно ниво.