Не е странно, че премиерът Борисов неглижира скандалите в съдебната сфера, принизявайки ги до лични конфликти. Правил го е неведнъж и това сработва пред масовата публика. Така стана и със скандалния запис на съдийките Янева и Ченалова, окачествен с пренебрежителното "две каки си говорили нещо". Така бе и със стрелбата срещу Митьо Очите в Слънчев бряг, определена като махленска свада и спор за паркоместа.
Нормално е председателят на ВКС Лозан Панов да се дразни от това, но едва ли може да стори нещо повече по въпроса, освен упорито, но безпомощно да го отрича. Главният прокурор Сотир Цацаров се поокопити след посещението си в Брюксел и роди идеята, да се създаде регламент за подобни срещи, като онази в ЦУМ. Който да определя, коя е редна и коя нередна. Защото сега нямало такива критерии и трудно би се отсякло категорично, сгафил ли е той или кафенцето със Сашо Дончев при Георги Гергов си е било в реда на нещата.
След изпълнената с прекомерни очаквания среща между премиера и радетеля за съдебна реформа Панов, Борисов скорострелно се озова в Хитрино, където сложи начало на възраждането на взривеното село. А на стълбите в МС за нещо като съвместна пресконференция се появиха шефът на Върховния касационен съд и министрите Екатерина Захариева и Цецка Цачева. Панов се оплака, че предишното управление е извършило "мимикрия" на съдебна рефарома, а дамите вкупом отрекоха това. След миг репортерското братство, окрилено от отсъствието на Борисов, успя да зададе едновременно 128 въпроса, след което Панов и любезните му домакини втрещени се изнизаха всеки по пътя си. След кратката трагикомедия на стълбите Цацаров също сподели, че определението "мимикрия" не му допада и обвини в същото Панов.
Борисов обаче е прав за едно. Конфликтът в съдебната система продължи твърде дълго и дори в началото да е бил поставен на принципна основа, вече, освен всичко останало, е и личен. А атмосферата във Висшия съдебен съвет, разделен между "бунтарите" на Панов и лоялните на Цацаров магистрати, е меко казано тягостна. За членовете на съвета. И няма никакви индикации, че при смяната на състава наесен, това ще се промени. Както и усещането, че двете страни са наемници в чужда война, намерила бойно поле в съдебната система.
А какво да си каже обикновеният човек? Някой мерил ли е скоро доверието в съдебната система или уредът вече не го лови...